Петдесет нюанса по-тъмно

Трябваше да отида при него - Крисчън щеше да се разтревожи. Нямах представа колко време съм била в стаята му. Той сигурно щеше да си помисли, че съм избягала. Ох, той винаги си мислеше най-лошото. Надявах се, че двамата с Грейс са свършили. Потръпнах, като си помислих още какво може да му е казала тя.

Срещнах го на стълбището за втория етаж - търсеше ме. Лицето му бе напрегнато и уморено, не на онзи безгрижен Петдесет нюанса, с когото бях пристигнала.

Спрях на площадката, а той на последното стъпало, тъй че очите ни бяха на едно равнище.

- Здрасти - предпазливо каза Крисчън.

- Здрасти - отвърнах предпазливо.

-Безпокоях се...

- Знам - прекъснах го. - Извинявай, не можех да участвам в празника. Просто трябваше да се махна, нали разбираш. Да помисля. - Погалих го по бузата. Той затвори очи и отпусна лицето си в шепата ми.

- И реши да го направиш в моята стая, така ли?

-Да.

Той ме хвана за ръка, притегли ме към себе си и аз с радост се отпуснах в прегръдката му, най-любимото ми място в целия свят. Ухаеше на свежо пране, душ гел и Крисчън - най-успокояващият и възбуждащ аромат на планетата. Той дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми.

- Съжалявам, че трябваше да изтърпиш всичко това.

- Ти не си виновен, Крисчън. Но тя защо беше тук?

Той ме погледна и извинително сви рамене.

- Елена е семейна приятелка.

Опитах се да не реагирам.

- Вече не е. Как е майка ти?

- В момента ми е адски сърдита. Много се радвам, че си тук и че има тържество. Иначе лошо ми се пишеше.

- Толкова ли е ядосана?

Крисчън кимна сериозно и усетих, че нейната реакция го озадачава.

- Можеш ли да я обвиняваш? - попитах тихо.

Той силно ме притисна към себе си и ми се стори неуверен.

- Не.

„Ха! Какъв успех!“

- Може ли да седнем някъде? - помолих аз.

- Естествено. Тук ли?

Кимнах и седнахме на стъпалата.

- Е, как се чувстваш? - Тревожно стиснах ръката му и погледнах тъжното му сериозно лице.

Крисчън въздъхна.

- Освободен. - Сви рамене, после лицето му грейна - прекрасна, безгрижна Крисчънова усмивка, изтрила умората и напрежението.

- Наистина ли? - Усмихнах се и аз. Божичко, бих пълзяла по натрошено стъкло за тази усмивка.

- Нашите делови отношения приключиха. Край.

Намръщих му се.

- Ще закриеш ли салоните за красота?

- Не съм чак толкова отмъстителен, Анастейжа - изсумтя Крисчън. - Ще й ги подаря. В понеделник ще говоря с адвоката си. Поне това й дължа.

Повдигнах вежди.

- И край с госпожа Робинсън, така ли?

Той весело се усмихна и поклати глава.

- Край.

Ухилих се.

- Съжалявам, че я изгуби като приятел.

Крисчън отново сви рамене и се усмихна.

- Сериозно?

- Не - признах и се изчервих.

- Ела. - Той се изправи и ми подаде ръка. - Да се присъединим към тържеството в наша чест. Може даже да се напия.

- Ти изобщо напиваш ли се? - попитах го и стиснах ръката му.

- Не съм се напивал от тийнейджър.

Слязохме долу.

- Яла ли си? - хвана ме натясно Крисчън.

„Уф, мамка му“.

-Не.

- А трябва. Ако се съдеше по вида на Елена и вонята, която се носеше от нея, си я заляла с един от смъртоносните коктейли на баща ми. - Погледна ме и не успя да скрие усмивката си.

- Крисчън, аз...

Той вдигна ръка.

- Недей да спориш, Анастейжа. Ако ще пиеш - и ще заливаш бившите ми с алкохол, - трябва да ядеш. Това е правило номер едно. И ми се струва, че водихме този разговор още след първата ни нощ заедно.

О, да. В „Хийтман“.

Докато минавахме по коридора, Крисчън спря и ме погали по лицето. Пръстите му се плъзнаха по линията на челюстта ми.

- Лежах буден часове наред и те гледах как спиш - прошепна той. - Може още тогава да съм се влюбил в теб.

„О!“

Крисчън се наведе и леко ме целуна, и аз се разтопих, цялото напрежение от последния час се оттече от тялото ми.

- Трябва да ядеш - повтори той.

- Добре - съгласих се, защото в момента бях готова на всичко за него. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към купона, който беше в разгара си.

- Лека нощ, Джон, Риан.

- Още веднъж нашите поздравления, Ана. Бъдете щастливи.

- Доктор Флин любезно ни се усмихна. Двамата с Риан стояха хванати под ръка в коридора, докато се сбогувахме.

- Лека нощ.

Крисчън затвори вратата и поклати глава. Когато ме погледна, очите му блестяха от възбуда.

„Какво става?“

- Остана само семейството. Майка ми май е пийнала повечко.

- Грейс пееше караоке в дневната. Кейт и Мия й правеха конкуренция.

- Можеш ли да я обвиняваш? - Усмихнах му се, за да разсея напрежението. Успях.

- Подхилвате ли ми се, госпожице Стийл?

-Да.

- Какъв ден само!

- Крисчън, напоследък всеки ден с теб е такъв - казах сардо-нично.

Той поклати глава.

- Основателна забележка, госпожице Стийл. Ела, искам да ти покажа нещо.

Хвана ме за ръка и ме поведе към кухнята, където Карик, Итън и Елиът си приказваха за бейзбол, пиеха поредния коктейл и дояждаха остатъците.

- На разходка, а? - многозначително рече Елиът, докато излизахме през стъклената врата. Крисчън не му обърна внимание. Карик се намръщи на Елиът и поклати глава в безмълвен укор.