Пясъчния човек

— Бащата на Юрек е останал в Швеция благодарение на временно разрешение за работа — продължава Карлос. — Но не е притежавал разрешение да задържи децата. След като били открити, местните отговорни лица автоматично уведомили Комисията за защита на децата и момчетата били отведени. Очевидно тогавашните власти са смятали, че постъпват правилно. Процедурата по настаняването им била ускорена, но тъй като едно от момчетата било болно, случаите им били разглеждани поотделно.

— И са ги изпратили на различни места, така ли?

— Отделът за чужденците изпратил здравото момче обратно в Казахстан, а след това съвсем друг служител върнал второто момче в Русия — по-точно в Детски дом номер 67.

— Разбирам — прошепва Юна.

— Юрек е влязъл повторно в Швеция през януари 1994 година. Възможно е по това време брат му вече да е бил в каменоломната, а може и да не е бил. Сигурно е едно — към този момент баща им вече е бил мъртъв.

Карлос паркира умело на едно свободно място на улица „Дала“, недалече от апартамента на Юна на улица „Валин“ №31. Двамата излизат едновременно от колата, тръгват по заснежения тротоар и спират пред входната врата на кооперацията на инспектора.

— Както вече споменах, някога познавах Розана Колер — въздъхва Карлос. — А когато децата й изчезнаха, аз сторих всичко по силите си, за да ги намеря, но не беше достатъчно.

— Така е, не беше — прошепва Юна.

— Разказах й за Юрек. Тя настояваше да й кажа всичко, да види негови снимки и…

— Но Рейдар не е знаел.

— Не, не знаеше. Розана смяташе, че така е най-добре. Не знам дали беше права, но… А после замина за Париж. Обаждаше ми се по всяко време на денонощието. Беше започнала много да пие.

Тук Карлос млъква и разтрива тила си с една ръка.

— Какво? — подканя го Юна.

— Една нощ Розана ми звънна от Париж. Пищеше, че била зърнала Юрек Валтер пред хотела. Но аз не й повярвах. По-късно същата нощ тя се самоуби.

— Трябваше да ми кажеш за това телефонно обаждане — промърморва Юна Лина.

— Защо? Тогава изобщо не й повярвах!

— Което доведе до страданието на много хора. Съзнаваш го, нали?

Карлос само кимва, подава му ключовете за колата и отсича:

— Хайде! Върви да поспиш!

153

Мю го бе погледнала объркано, когато й предложи пак да се оттегли в служебната стая и да си почине.

— Не виждам никаква причина и двамата да седим будни — беше се оправдал Андерш. — Аз нямам избор, защото трябва да си свърша бумащината. Когато си тръгна, вие с Лейф си поделяйте задълженията така както искате!

И ето че сега вече е сам. Тръгва по коридора, спира пред служебната стая и се заслушва.

Тишина.

Продължава към контролната зала и се настанява на стола на оператора. Най-сетне е време за изключване на осветлението. Големият монитор представя девет различни картини.

Тази вечер Юрек Валтер очевидно си е легнал рано — слабото му тяло се очертава под завивките. Лежи изнервящо неподвижен, като че ли изобщо не диша.

Сага Бауер е седнала на леглото си, отпуснала крака на пода. Столът й лежи прекатурен настрани.

Андерш се привежда по-близо до екрана и се вглежда в нея. Погледът му се плъзга по очертанията на бръснатата й глава, нежните рамене и врата й, мускулите на тънките й ръце.

Нищо не може да го спре.

Още се чуди защо снощи се беше уплашил толкова, когато беше при нея. Никой не следеше мониторите, а дори и да беше така, в стаята беше толкова тъмно, че не би могъл да види нищо. Можеше да прави секс с нея поне десет пъти. Можеше да прави с нея каквото си пожелае.

Сега Андерш си поема дълбоко дъх, пъха служебната си карта в компютъра, набира кода и влиза в системата. Отваря раздела с административната програма, повдига зоната на пациентите и щраква върху нощното осветление. Всички пациентски стаи потъват в мрак.

Секунди по-късно Сага включва нощната си лампа и вдига лице към камерата. Сякаш гледа право към него, защото знае, че и той я гледа.

Андерш проверява къде се намират двамата охранители. Говорят си при входа. Мъжът казва нещо, което кара жената да се разсмее с глас. Усмихнат, надзирателят имитира свирене на цигулка.

Лекарят става от мястото си и се вглежда в Сага на екрана.

Взема една таблетка от склада, пуска я в пластмасова чашка, после отива до охранителната врата и плъзга картата си през четеца. Колкото повече приближава вратата й, толкова по-силно тупти сърцето му. Отваря вратичката и я вижда как обръща глава в неговата посока. После се изправя на крака и тръгва към него.

— Добре ли спа снощи? — пита приятелски той, но тя не отговаря.

Когато подава ръка през отвора, той стисва за миг пръстите й и едва тогава й подава пластмасовата чашка.

Затваря вратичката и я наблюдава как отива до мивката. Сага напълва чашката с вода, слага хапчето в устата си и го гълта. После изключва нощната лампа и ляга.

Андерш вдига усмирителните колани, които е донесъл, сваля пластмасовото покритие, застава пред стоманената врата и впива очи в нея през бронираното стъкло на прозорчето.

154