Планетата на Шекспир

Като такова нещо, каквото съм

, отговори му дамата, не мога да се влюбя в абсолютно нищо. Кажи ми, господин Монах, какви неща сме ние? Ти успяваш да дадеш отговор на такива глупави въпроси.

Ние сме умове,

отвърна монахът. Ние сме съзнания. Това е всичко, което се предполага да бъдем, но ние и досега не искаме да се освободим от различните боклуци, които някога сме носели в себе си. Вкопчили сме. се в тях, защото мислим, че дават на всеки ни самоличност. Такъв е мащабът на нашата себичност и на нашето самомнение — че във формация, каквато сме ние, все още трябва да има стремеж към самоличност. И също така мащабът на нашето късогледство. Защото на нас ни се предлага далеч по-велика самоличност — общата на трима ни, — отколкото дребните индивидуални самоличности, за които продължаваме да настояваме. Можем да я постигнем единствено ако сами позволим на себе си да бъдем част от вселената — навярно можем да станем точно като вселената.

Аз ще определя, обяви дамата, как ще продължиш нататък. След като веднъж започнеш, никога не може да се каже колко далеч можеш да стигнеш. Как смееш да твърдиш, че ще станем част от вселената? Преди всичко нямаме никаква представа за това, какво би могла да е вселената тогава как можем да си представим, че ще станем досущ като нея?