Половин война

Тя се усмихна. По нищо не приличаше на отчаян беглец, осъзнал, че е хванат на тясно в ъгъла, откъдето няма накъде да бяга повече. По-скоро приличаше на учител, чийто блуден чирак най-после се бе вслушал в здравия разум и бе откликнал на повика ѝ.

— Отец Ярви. — Гласът ѝ бе плътен и спокоен. — Добре дошъл в Скекенхаус.

— Гориш книги? — Ярви пристъпи към доскорошната си господарка. — Мислех, че работата на пастора е да съхранява познанието?

Баба Вексен цъкна с език. Сега приличаше на вездесъщ учител, разочарован от глупостта и привързаността на ученика си.

— Каква ирония, ти да ме поучаваш какво трябва и какво не трябва да прави един пастор. — Тя хвърли през парапета книгите, които държеше. — Ти няма да се възползваш от мъдростта, която съм събирала с години.

— Не ми е необходима мъдростта ти. — Той вдигна елфическия си жезъл пред лицето ѝ. — Имам това.

— Елфите са имали това и виж какво стана с тях.

— Аз се поучих от опита им. Да не споменавам уроците, които научих от теб.

— Боя се, че не си научил нищо.

— Забрави за учене — изръмжа Скифър. — Сега ще платиш с кръвта си за пролятата кръв на децата ми, за пролятата кръв на децата на децата ми. — Тя насочи към нея елфическото оръжие. — Единственото ми съжаление е, че няма да кървиш достатъчно, че да изкупиш кръвта им.

Баба Вексен дори не трепна пред лицето на Смърт.

— Заблуждаваш се ако мислиш, че кръвта на децата ти е на моите ръце, вещице. Чух, че последно си видяна в Калийв. Бях доволна, че си напуснала земите около Разбито море и повече от доволна, че никога повече няма да се върнеш тук.

— Изтъкана си от лъжи, пасторе — кресна Скифър и лъщящото ѝ от пот чело се сбърчи гневно. — Ти изпрати по петите ми крадци и убийци!

Баба Вексен въздъхна уморено:

— Това го казва крадецът и убиецът, който лиже подметките на принца на лъжците. — Тя обходи с поглед Скифър, после Кол и накрая спря на отец Ярви. — От деня, в който издържа изпита си и ме целуна по бузата знаех, че си змия. Трябваше да те смачкам още тогава, но реших да проявя милост.

— Милост? — Ярви се изсмя гръмогласно. — По-скоро се надяваше да ме научиш да хапя, когото ми заповядаш.

— Може би. — Баба Вексен изгледа с отвращение оръжието в ръцете на Скифър. — Но не съм си представяла, че ще паднеш толкова ниско. Да нарушиш най-светия закон на Събора? Да изложиш на риск целия свят в името на амбициите си?

— Знаеш поговорката. Нека баща Мир рони сълзи по начините, майка Война се усмихва на резултатите.

— Знам я. Също както знам, че принадлежи на устите на убийци, не на пастори. Ти си отрова.

— Нека не се преструваме, че само един от двама ни стои в сянката. — Очите на отец Ярви грейнаха със светлините на огъня, когато пристъпи отново към нея. — Аз съм отровата, която сама забърка с машинациите си. Отровната отвара, която свари, когато заповяда да убият баща ми и брат ми. Отровната отвара, която не подозираше, че един ден ще изпиеш.

Раменете на баба Вексен увиснаха:

— Съжалявам за много неща. Съжаления, всичко, което в крайна сметка получаваш от властта. Но арогантността на Лейтлин рано или късно щеше да ни вкара в прегръдките на майка Война. Аз се опитах да направлявам кораба встрани от острите скали. Опитах да избера всеобщото благо и по-малкото зло. Но ти искаш хаос и няма да се откажеш, докато не го получиш.

Първият пастор откъсна едно парченце пергамент от огърлицата си, хвърли го към Ярви и то падна плавно на пода между двама им.

— Проклинам те, предателю. — Тя вдигна ръка и Кол видя на дланта ѝ изписани в кръгове ситни символи. — Проклинам те в името на Единствен бог и многото. — Гласът ѝ прокънтя в Камарата на въздишките. — Всичко, което обичаш, ще те предаде! Всичко, което сътвориш, ще изгние! Всичко, което построиш, ще се срине!

Отец Ярви сви рамене:

— Нищо не е по-маловажно от проклятията на победения. Ако си беше направила труда да стъпиш на забранената земя на Строком, щеше да се увериш с очите си. Рано или късно всичко се срива.

Той пристъпи рязко напред, протегна сакатата си ръка и блъсна баба Вексен.

Очите ѝ се облещиха от ужас. Явно колкото и мъдър да е човек, колкото и широко да е отворена пред него Последната врата, преминаването на прага ѝ винаги ще го свари неподготвен.

Тя изписка и се преметна през парапета. Чу се трясък, последван от пронизителен писък.

Кол пристъпи напред, преглътна тежко и надникна боязливо над парапета. Кладата гореше, димът се виеше на кълба, въздухът трептеше в мараня и горещата вълна блъсна лицето му. Могъщият първи пастор лежеше на пода до кладата. Усуканото ѝ тяло изглеждаше така малко, погледнато от толкова високо. Майка Адуин приклекна бавно до нея и постави ръка на полилавелите си устни.

— Удържах клетвата си — каза отец Ярви, загледан в сакатата си ръка, сякаш не можеше да повярва какво бе направила.

— Да. — Скифър хвърли на пода елфическото оръжие. — И двамата получихме мъст. Как намираш своята?

— Очаквах повече.