Последната тайна на Дома Господен

Госпожице Ал Мадани,

Отдавна ви се възхищавам като журналист и бих желал да ви предоставя едно предложение. Преди известно време вие интервюирахте така наречения Ал Мулатам. Разполагам с информация, която би могла да се окаже безценна за него в борбата му с ционистките потисници, и много бих желал да вляза във връзка с него. Вярвам, че можете да ми помогнете. В замяна ви предлагам материал, който би могъл да се окаже най-сензационният във вече впечатляващата ви кариера.

Като се има предвид деликатността на ситуацията, ще оцените желанието ми да се процедира много внимателно по този въпрос. На този етап няма да ви разкрия нищо повече. Моля, обмислете предложението ми и ако е възможно, го предайте на нашия общ приятел. Ще се свържа с вас в близко бъдеще.

П. П. Малка подсказка, просто да ви разпаля апетита. Информацията, за която говоря, е неразривно свързана с приложения документ. Ако сте поне наполовина журналистката, за която ви мисля, не би трябвало да ви отнеме много време да откриете значимостта на предложението ми.

Подпис липсваше.

Тя прочете писмото още два пъти, след което отново огледа ксерокопието. Приличаше на писмо, старо, ако се съдеше по шрифта, много старо. Беше написано с латински букви, но беше напълно неразбираемо, защото вместо от отделни думи и изречения се състоеше от непрекъсната последователност от букви, които нямаха вид да са на какъвто и да било език, колкото и да ги оглеждаше.

В дъното, с малко по-едри букви и встрани от останалото бяха изписани инициалите ГР, които й говореха точно толкова, колкото и неразбираемият низ от букви отгоре.

Тя огледа объркана още веднъж ксерокопието, след което се върна на придружаващото писмо. Интервюто, което се споменаваше, беше излязло в печата преди малко повече от година. Беше привлякло доста внимание, защото за пръв път някой повдигаше завесата на тайнствеността, с която беше обвит палестинският терорист Ал Мулатам, след като се беше съгласил да говори пред публика. Особен интерес бяха проявили израелските служби за сигурност, които бяха конфискували бележника и лаптопа й и я бяха задържали за продължителен разпит. Но информацията, която изкопчиха от нея, не им бе от голяма полза — както беше обяснила и в статията, интервюто се бе състояло на тайно място и тя през цялото време бе с превръзка на очите — и сега подозираше, че това любопитно писмо и ксерокопието представляваха доста нескопосан опит на Шин Бет да разбере дали тя знае нещо повече за местонахождението на терористичния лидер. Нямаше да е първият им опит да я вербуват и дискредитират. Преди няколко години с нея се беше свързал мъж, който се представяше за палестински активист и който беше поискал от нея да използва статута си на журналист, за да прекара оръжие през пропускателния пункт Ерез на ивицата Газа — толкова прозрачен опит за провокация, че тя се беше разсмяла гръмко и беше отвърнала на иврит, че е съгласна, стига Ами Авалон да я заведе след това на вечеря.

Да, писмото определено беше някаква измама на службите за сигурност. Или пък доста сложна дебелашка шега. И в двата случая не си струваше времето. Тя погледна копието за последен път, хвърли го заедно с придружаващото го писмо в кошчето за боклук и излезе от апартамента.

Луксор

— Ти си мечтател, Халифа! Винаги си бил и винаги ще бъдеш! Жалък мечтател!

Главен инспектор Абдул ибн Хасани стовари месестия си юмрук върху бюрото, изправи се и отиде до прозореца, където се загледа ядосано в първия пилон на Луксорския храм и скупчената около обелиска на Рамзес II група туристи, които слушаха какво им говори екскурзоводът.