Читаем Повесть о братстве и небратстве: 100 лет вместе полностью

Александър Протогеров — генералът-войвода. — Синева, 2012.

Александър Стамболийски (1879-1923). — Аскони-издат, 2013.

Алтънков Н. Кой победи? — Изток-Запад, 2009.

Алтънков Н. Нарекоха ги фашисти. Легионери. Отецпаисиевци. Ратници. Бранници. Родозащитници. Кубратисти. — Тангра ТанНакРа, 2004.

Андонова З., Куманов М. Българските политически водители 1879-2007. — УИ «Св. Климент Охридски», 2007.

Андреев Г. Кобурготите и катастрофите на България. — Агато, 2005.

Балабанов М. Страница от политического ни възраждане. — Стефан Добрев, 2014.

Балкански Т. Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище. — Знак-94, 2008.

Бараков М. Истинското лице на Царя. — Издателска трупа «България», 2008.

Барев Ц. Принос към историята на БЗНС. — Булвест-2000, 1994.

Билярски Ц. От Сан Стефано до Париж 1878-1947. Найважните договори за България. — Анико, 2009.

Билярски Ц. Пейо Яворов и Тодор Александров. Приятели в живота, съратници в борбата. — УИ «Св. Климент Охридски», 2000.

Билярски Ц. Тайните на ВМРО. — Анико, 2010.

Бицаева-Стоянова Р. Тайните преговори на Стефан Стамболов в Русия (1888, 1890, 1891 година). — Кънчев и син, 2001.

Бичев П. Надвечерието на атентата: Велики четвъртък 1925 г. — Анико, 2006.

Благов К. 60-те най-големи атентата в българската история. — Репортер, 2007.

Благов К. Загадката Людмила Живкова. — Репортер, 2012.

Блек С. Установяване на конституционно управление в България. — Отворено общество, 1996.

Божинов В. Андрей Ляпчев. — Кама, 2006.

Божков В. Епохата на Кемал Ататюрк и трагедията на България. — Пропелер, 2015.

Божков X. Пълен генерал Никола Жеков и неговото семейство. — Звезда 1999.

Болгария в XX веке: Очерки политической истории. — М.: Наука, 2003.

Борисова Я. Загадъчният Лулчев: Звездоброецът на Царя. — Милениум, 2015.

Бояджиев В. Българските мистерии на XX век: От Фердинанд до Сергей. — Ню Медиа Труп, 2007.

Бояджиев В. Завойте на българската история: В 2 т. — Сиела, 2013-2014.

Българският национален въпрос след Берлинския конгрес (до Социалистическата революция). — БАН, 1986.

Вапцаров Н. Дело 585/1942 г. — Фондация «Вапцарова вяра», 2012.

Ваташки Р. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 — 30-те години на XX век). — УИ «Епископ Константин Преславски», 2005.

Везенков А. 9 септември 1944 г. — Сиела, 2014.

Веков Л. Записки от секретните архиви. — София, 2005.

Величков Й. Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски. — Македонски научен институт, 2011.

Величков П. Страсти и скандали в царска България. — Изток-Запад, 2009.

Величкова Г. Пропаганда нафашизма в България 1922-1934 г. — Тилиа, 2002.

Влайков Т. Личният режим у нас. — Изток-Запад, 2013.

ВМОРО през погледа на нейните основатели / Съст. Т. Петров, Ц. Билярски. — Военно издателство, 2002.

ВМРО и Иван Михайлов в защита на българщината: Сб. — УИ «Св. Климент Охридски», 2008.

Вълканов В. Търновската конституция в спор с времето. — ВСУ «Черноризец Храбър», 2009.

Вътрешната политика на България през Капитализма 1878-1944. — БАН, 1980.

Въчков А. Сръбско-българската война 1885 г. — Анжела, 2000.

Галунов Т. Третият държавен съд — българските министри на подсъдимата скамейка. — Фабер, 2013.

Ганчовски Н. Дните на Димитров. Т. 1, 2. — Партиздат, 1975.

Генов Г. Българската външна политика през Балканската война. — Ваньо Недков, 2005.

Генов Г. Българската външна политика след Илинденското въстание. — Ваньо Недков, 2005.

Генов Г. Вътрешна и външна политика на България след падането на Стамболов. — Ваньо Недков, 2002.

Генов Г. Политическа и дипломатическа история на България: В 23 т. — Ваньо Недков, 2008.

Георги Димитров: Велик и безсмъртен за всички времена / съст. Л. Такев. — Александрова дизайн, 2005.

Георгиев Б. Миражът за «Велика България». Животът и дейността на д-р В. Радославов (1854-1929). — Ивис, 2016.

Георгиев Б. Младолибералната партия в Княжество България. — Ивис, 2010.

Георгиев Г. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. — Тип-топ пресс, 2006.

Георгиев М. Третият разстрел. — ВИК «Св. Георги Победоносец», 1993.

Гешева Й. Консерваторите, партията, личностите и изграждане на българската държава 1879-1886 гг. — Дио Мира, 2013.

Гочев Я. Руската империя срещу България. Т. 1-3. — София, 2006.

Гребенаров А. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). — Македонски научен институт, 2007.

Груев С. Корона от тръни. — Български писател, 2009.

Гунев Г. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. — София, 1989.

Даскалов Г. Драмското въстание 1941 г. — УИ «Св. Климент Охридски», 1992.

Даскалов Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946. — София-М, 1999.

Даскалов Д. Политически убийства в новата история на България. — Петър Берон, 1999.

Даскалов Д. Цар Борис III познатият и непознатият. — Агато, 2001.

Даскалов Р. От Стамболов до Живков. Големите спорове за новата българска история. — Гутенберг, 2009.

Димитров Б. Войните на България за национално обединение 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1939-1945. — Фондация КОМ, 2006.

Перейти на страницу:

Похожие книги

АНТИ-Стариков
АНТИ-Стариков

Николай Стариков, который позиционирует себя в качестве писателя, публициста, экономиста и политического деятеля, в 2005-м написал свой первый программный труд «Кто убил Российскую империю? Главная тайна XX века». Позже, в развитие темы, была выпущена целая серия книг автора. Потом он организовал общественное движение «Профсоюз граждан России», выросшее в Партию Великое Отечество (ПВО).Петр Балаев, долгие годы проработавший замначальника Владивостокской таможни по правоохранительной деятельности, считает, что «продолжение активной жизни этого персонажа на политической арене неизбежно приведёт к компрометации всего патриотического движения».Автор, вступивший в полемику с Н. Стариковым, говорит: «Надеюсь, у меня получилось убедительно показать, что популярная среди сторонников лидера ПВО «правда» об Октябрьской революции 1917 года, как о результате англосаксонского заговора, является чепухой, выдуманной человеком, не только не знающим истории, но и не способным даже более-менее правдиво обосновать свою ложь». Какие аргументы приводит П. Балаев в доказательство своих слов — вы сможете узнать, прочитав его книгу.

Петр Григорьевич Балаев

Альтернативные науки и научные теории / История / Образование и наука