Читаем Повесть о братстве и небратстве: 100 лет вместе полностью

Димитров Б. Истинската история на Балканската война. — 168 часа ЕООД, 2007.

Димитров Д. На кафе с метресата на Гешев. — Военно издателство, 1992.

Димитров И. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934-1939. — УИ «Св. Климент Охридски», 2000.

Димитров Н. Добруджанската трагедия 1916 г. — Матадор-74, 2016.

Димитров П. Борис III — цар на България (1894-1943). — УИ «Св. Климент Охридски», 1986.

Димитрова П. Докладва «Наследник»? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов. Т. 1, 2. — Гутенберг, 2011.

Димов А. Дядо Иван: мит или действителност. — Абагар, 2004.

Димова В. Никола Д. Петков: Символ и поука. — София, 1994.

Дичев Б. Умирам за България! — Парадокс, 2014.

Дойнов Д. Комитетите «Единство»: Второ комитетско десетилетие 1878-1885 г. — УИ «Св. Климент Охридски», 2006.

Дойнов Д. Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879. — Македонски научен институт, 1993.

Думбалаков М. През пламъците на живота и революцията. — Маг-77, 2014.

Дюлгерова Н. Българският национален въпрос и политиката на Русия и Австро-Унгария (1894-1903). — БАН, 1994.

Елдъров С. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897-1912. — Военно издателство, 2002.

Емануилов Е. България в политиката на Великите сили 1939-1947. — УИ «Св. Кирил и Методий», 2003.

Живков С. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! — УИ «Св. Климент Охридски», 2014.

За свободата: Сб. — Аскони-Издат, 2013.

Задгорска В. Кръгът «Звено» 1927-1934. — УИ «Св. Климент Охридски», 2008.

Заркова А. От Вапцаров до Живков и останалите. — Труд, 2012.

Златарски В. Райхът и Царството: Германското присъствие в България 1933-1940 г. — Авангард Прима, 2014.

Златев Л. Вътрешна добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923-1940. Без борба няма свобода. — Лени Ан, 2015.

Златев Л., Стоянова Р. Русенските парламентаристи 1878-1946. — Лени Ан, 2011.

Иванов Д. Лидерът Стамболов. — Сиела, 2014.

Иванов Д. От перото до ятагана. — Труд, 2005.

Иванов М. Политическите игри с външния дълг. — Златю Бояджиев, 2001.

Иванов М. Рушители и бранители на България. — Стрелец, 2000.

Из дневникът на Бекерле / съст. В. Тошкова. — X. Ботев, 1992.

Илиев А. Непознатият Никола Гешев. — Сиела, 2012.

Илиев А. Последните войводи. — Сиела, 2015.

Илиев Н. Борис III. Цар обединител. — Жар птица, 2002.

Илчев И. Междено време. — Колибри, 2005.

Йосифов К. Тоталитарното насилие в българското село (1944-1951) и последиците за България. — Солунь-София, 2003.

Йоцов Д. Дипломатически сплетните около Екзархията и Македонският въпрос. — Свят. наука, 2000.

Калинова Е. Победителите и България (1939-1945). — УИ «Св. Климент Охридски», 2007.

Каракачанов К. ВМРО. История на една една борба. — Захарий Стоянов; Фондация ВМРО, 2013.

Карталов К. Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България. — Фондация «Комунитас», 2014.

Карчев П. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). — Изток-Запад, 2005.

Китанов В. Принос към дипломатическата история на България: Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г. — Синева, 2004.

Коен Д. Евреите в България 1878-1949. — Факел, 2009.

Кокеров Г. Стефан Стамболов. — Фабер, 2016.

Колев В. Партизани. — Чернат, 2007.

Колев Ж. Съюз на българските национални легионери. — Наука и изкуство, 1976.

Коледаров П. Източнотракийският въпрос и турско-българските отношения. — Рал-Колобър, 1941.

Косев Д. Външната политика на България при управлението на Андрей Ляпчев (1926-1931). — Захарий Стоянов, 2014.

Косев К. Зад кулисите на Берлинския конгрес и родилните мъки на Третата българска държава. — БАН Марин Дринов, 2008.

Котева А., Котев Н. Британското разузнаване в България 1939-1945. — Военно издателство, 2003.

Кръстев Ф. Генералният секретар на Коминтерна. Автентичният Димитров след 125 години. — Александрова дизайн, 2007.

Куманов М. Независимостта от 1908 г. в българския печат. — Гутенберг, 2008.

Куманов М. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879-1949. — Просвета, 1991.

Кьосева Ц. Истински истории от Третото българско царство. — Изток-Запад, 2016.

Кьосева Ц. Тайните на политиците. — Уникарт, 2012.

Кьосева Ц. Тайните на Третата българска държава. — Национален исторически музей, 2006.

Лулева А., Троева Е., Петров П. Принудителният труд в България (1941-1962). — БАН Марин Дринов, 2012.

Любенова Л. Последните български владици в Македония. — Изток-Запад, 2012.

Маджаров М. Дипломатическа подготовка на нашите войни. — Тилиа, 1998.

Мангачев П. Документална история на руските бежанци в България (1919-1944 гг.). — Колбис, 2015.

Мангачев П. Загадките в управлението на цар Борис III впериода (1.III.1941 г. — 28.VIII.1943 г.).— Колбис, 2015.

Маринов Д. Народна вяра. — Изток-Запад, 2003.

МариновД. Стефан Стамболов и новейшата ни история. — Изток-Запад, 2004.

Маринова М. Руската революция и политическите сили на българската буржоазия 1917. — УИ «Стопанство», 2006.

Марков Г. Парола «Сабя». — Военно издателство, 1992.

Марков Г. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. — Военно издателство, 2003.

Перейти на страницу:

Похожие книги

АНТИ-Стариков
АНТИ-Стариков

Николай Стариков, который позиционирует себя в качестве писателя, публициста, экономиста и политического деятеля, в 2005-м написал свой первый программный труд «Кто убил Российскую империю? Главная тайна XX века». Позже, в развитие темы, была выпущена целая серия книг автора. Потом он организовал общественное движение «Профсоюз граждан России», выросшее в Партию Великое Отечество (ПВО).Петр Балаев, долгие годы проработавший замначальника Владивостокской таможни по правоохранительной деятельности, считает, что «продолжение активной жизни этого персонажа на политической арене неизбежно приведёт к компрометации всего патриотического движения».Автор, вступивший в полемику с Н. Стариковым, говорит: «Надеюсь, у меня получилось убедительно показать, что популярная среди сторонников лидера ПВО «правда» об Октябрьской революции 1917 года, как о результате англосаксонского заговора, является чепухой, выдуманной человеком, не только не знающим истории, но и не способным даже более-менее правдиво обосновать свою ложь». Какие аргументы приводит П. Балаев в доказательство своих слов — вы сможете узнать, прочитав его книгу.

Петр Григорьевич Балаев

Альтернативные науки и научные теории / История / Образование и наука