Приятна вечер

— Много шик — рече Брейди. — Страшно си падам по такива работи — лукс за чужда сметка. Майк отвори една бутилка. Да се възползваме от условията тук, докато можем.

Маги огледа вилата и откри три спални и кухненски бокс.

Докато Майк още се бореше с тапата на шампанското, тя се върна обратно в дневната.

— Направо е супер! — възкликна тя. — Ела да видиш.

— Това е най-хубавият хотел в света — съгласи се Брейди. — Хайде да пийнем.

Докато отпиваха от шампанското, Брейди каза:

— Маги, да не губим време. Искам да започнеш да слухтиш наоколо. Знаеш си задачата. Трябва да разберем къде се намира сейфът.

— Вече установих един контакт. Служителят на рецепцията е страхотен. Ако мога да остана насаме с него за десет минути, той ще е направо туш.

— Виж тогава, уреди тази работа, бебчо. Намери начин да останете сами.

* * *

Анита мина по мостчето към шхуната на Мануел. Видя силуета на Мануел, открояващ се на светлината в предната кабина. Той я чакаше и й махна.

В душната кабина Фуентес нервно гризеше ноктите си, а Анита се отпусна уморено на пейката и подпря ръце на омазнената маса.

— Организирал съм всичко — каза Мануел и седна срещу нея. — Първо: имам новини за мъжа ти. Той все още е в безсъзнание, но ще оживее.

Ограден е със страхотни грижи. Не се тревожи за него.

Анита сви юмруци и затвори очи. Мануел я наблюдаваше. Усети цялата й любов към този тъп, празноглав мъж и бе много впечатлен.

— Ченгетата се опитват да разберат кой е той — продължи Мануел, — но са ударили на камък. Предупредих нашите хора да не говорят с ченгетата. Дори когато Педро дойде в съзнание, той няма да проговори. Така че положението е доста окуражаващо. Сега имаме време да пуснем в ход твоя план. Хубаво е, че не е нужно да бързаме.

Анита го погледна изпитателно.

— Ще оживее ли мъжът ми?

— Да, един от лекарите в болницата е мой добър приятел. Каза, че Педро е много зле, но ще оживее.

По лицето на Анита потекоха сълзи, но тя ядосано ги избърса.

— И така…?

— Трябва да изчакаме, докато Педро се оправи достатъчно, за да може да пътува. Би било глупаво да избързваме. Ако го вземем от интензивното отделение по-рано, може и да не оцелее — каза тихо Мануел. — Виждаш ли? Мисля не само за парите, но и за мъжа ти.

Анита кимна.

— Много добре — продължи Мануел. — Доста умувах по тези въпроси. Трябва да ги притиснем до стената. Само тогава полицаите няма накъде да мърдат и ще ни предадат Педро.

— Да ги притиснем? — Анита изглеждаше озадачена. — Как да ги притиснем? Не разбирам.

— Бащата на Уорънтън ще плати откупа. За него пет милиона са нищо, но освобождаването на Педро хич няма да е лесно — рече Мануел. — Мислих за това. Ченгетата здраво ще се опънат, така че ще трябва да ги притиснем до стената.

— Как да ги притиснем? Все още нищо не разбирам.

— Хотел „Спениш Бей“ е най-хубавият и най-елегантният хотел в света. За туристите той е символ на мястото им в обществото. Дори когато не са отседнали в хотела, често ги питат дали са вечеряли в някой от ресторантите му — това го знам от моите информатори. Ако не са — пада им реномето. Такива сноби са богатите. Говорих с един от работниците, стар приятел, който сега работи в общината. Той ми каза, че приходите на общината ще спаднат наполовина, ако хотел „Спениш Бей“ фалира. Собственикът на хотела, Дюлак, е личен приятел на кмета. Когато Дюлак научи, че някъде в хотела има мощна бомба и че ако не успее да убеди кмета и полицията да освободят Педро, бомбата ще избухне, той ще направи всичко, само и само да пуснат Педро. Ще го предупредим, че бомбата ще причини такива щети, че хотелът му ще излезе извън строя в продължение на месеци.

— Ами ако кметът и полицията не повярват на блъфа? — запита Анита.

Мануел се усмихна злобно.

— Аз никога не блъфирам. Всичко ще е съвсем наистина и ти ще трябва да намериш сигурно място да сложим бомбата.

Очите на Анита се отвориха широко.

— Ти имаш бомба?

Мануел кимна.

— След няколко дни ще имам две бомби. Много хора са ми задължени за това или онова. Говорих с един приятел, когото измъкнах от трийсетгодишна присъда. Той е експерт по експлозивите. Обясних му какво ми трябва. В момента прави бомбите. Едната е съвсем миниатюрна. Ще им докара само леки повреди — ще строши малко прозорци, нищо по-сериозно, но втората бомба ще предизвика пълен хаос. Веднъж да се качим в президентския апартамент и с едно натискане на първото копче на дистанционното управление ще задействам малката бомба с радиосигнал. Това ще покаже на Дюлак, че не блъфирам. Ако натисна второто копче, хотелът ще излезе от строя за месеци наред.

Анита се зачерви от вълнение.

— Това е чудесен план! Ти наистина си човек, който си държи на думата! Къде да скрия тези бомби?

— Това е добър въпрос. Малката бомба не е достатъчно силна, за да нарани някого, но ще вдигне много шум от счупени стъкла.

— А голямата бомба?