ПРИНЦЕСА С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Касандра Клеър

Книга трета от поредицата

АДСКИ УСТРОЙСТВА

Книгите от поредицата

АДСКИ УСТРОЙСТВА

1. Ангел с часовников механизъм

2. Принц с часовников механизъм

3. Принцеса с часовников механизъм

Книгите от поредицата

РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ

1. Град от кости

2. Град от пепел

3. Град от стъкло

4. Град на паднали ангели

5. Град на изгубени души

б. Град на небесен огън

Теса Грей би трябвало да е щастлива — нали всички младоженки са

такива? Но по време на подготовката за сватбата й с Джем Карстерс,

огромна опасност надвисва над ловците на сенки в Института в Лондон.

Магистърът, Алекс Мортмейн, се появява отново и планира да използва

армията си от безмилостни автоматони, адските устройства, за да

погуби нефилимите. В своята жестока игра той се нуждае само от една

последна пионка, за да нанесе унищожителния си удар — необходима му е

единствено Теса…

Пролог

Йорк, 1847 г.

— Страх ме е — каза момиченцето, приседнало на леглото. — Дядо, ще

останеш ли с мен?

Алойзиъс Старкуедър издаде нетърпелив звук, докато си

придърпваше стол до леглото и сядаше. В действителност нетърпението

му беше малко престорено. Приятно му бе, че неговата внучка му имаше

такова доверие и често само той бе в състояние да я успокои. Грубоватото

му държание никога не я беше смущавало, въпреки деликатната й

природа.

— Няма от какво да се страхуваш, Адел — каза той. — Ще видиш.

Тя го погледна с широко отворени очи. Всъщност церемонията по

полагането на първата руна би трябвало да се състои в просторния

Институт, ала заради крехкото здраве на Адел беше решено да се проведе

в безопасността на нейната спалня. Тя седеше на ръба на леглото си с

изпънат гръб. Беше облечена в червена церемониална рокля, алена

панделка придържаше фината й руса коса. Очите й изглеждаха огромни

насред слабичкото й лице, ръцете й бяха съвсем тънички. Всичко у нея

беше крехко като порцеланова чаша.

— Какво ще ми направят Мълчаливите братя? — попита тя.

— Дай ми ръката си — рече Алойзиъс в отговор и тя доверчиво му

протегна дясната си ръка. Той я завъртя и видя бледосинята плетеница на

вените под кожата й. — Ще използват стилитата си — знаеш какво е стили

— за да нарисуват един Знак върху теб. Обикновено започват с руната с

отвореното око, която вече познаваш от обучението си, но в твоя случай

ще започнат с руна за сила.

— Защото аз не съм много силна.

— За да укрепи организма ти.

— Като говежди бульон. — Адел сбърчи нос.

Той се засмя.

— Да се надяваме, че няма да е чак толкова неприятно. Ще усетиш

леко убождане, така че трябва да бъдеш смела и да не извикаш. Ловците

на сенки не викат от болка. След това убождането ще премине, а ти ще се

почувстваш много по-добре и много по-силна. С това церемонията ще

приключи и всички ще слезем долу, където ще ни очакват торти с глазура,

за да празнуваме.

Адел тропна с пети.

— Тържество!

— Да, тържество. И подаръци. — Той потупа джоба си, където бе

скрита малка кутийка, опакована в тънка синя хартия, в която почиваше

изящен семеен пръстен. — Тук имам един. Ще го получиш веднага щом

приключи церемонията по белязването.

— Никога досега не е имало празненство в моя чест.

— То е защото ставаш ловец на сенки — каза Алойзиъс. — Знаеш защо

това е важно, нали? Първите ти знаци означават, че си нефилим, също

като мен, майка ти и баща ти. Означават, че си част от Клейва. Част от

воинското ни семейство. Че си различна от всички други и че ги

превъзхождаш.

— Че ги превъзхождам — бавно повтори тя.

В този миг вратата на стаята се отвори и двама Мълчаливи братя

прекрачиха прага. Алойзиъс видя как в очите на Адел се прокрадна страх.

Тя издърпа ръката си от неговата, а той се намръщи — не му беше

приятно да вижда боязън у който и да било свой потомък, макар да не

можеше да отрече, че братята бяха доста зловещи със своето мълчание и

особения начин, по който се движеха, сякаш се рееха над земята. Докато те

се приближаваха към леглото на Адел, вратата отново се отвори и

родителите й влязоха в стаята: баща й, синът на Алойзиъс, беше облечен в

алено бойно облекло; майка й носеше червена рокля, разширяваща се като

камбана в кръста, и златна огърлица, на която висеше руна енкели. Те се

усмихнаха на дъщеря си, която им отвърна с колеблива усмивка, докато

Мълчаливите братя я наобикаляха.

— Адел Лусинда Старкуедър — прозвуча в съзнанието й гласът на