Принцеса с часовников механизъм

— Теса... — Той изпусна дъха си. — Аз съм ловец на сенки. Нефилим. Като родителите си. Това е съдбата, която съм си избрал, така както наследството на майка ми е част от мен. Което не означава, че мразя баща си. Но искам да уважа техния дар, кръвта на Ангела, доверието, което ми е оказано, клетвите, които съм дал. Пък и не мисля, че от мен би излязъл особено добър вампир. Повечето вампири ни ненавиждат. Понякога превръщат някой нефилим в един от тях, като шега, ала той е отритнат от останалите. Ние носим деня и огъня на ангелите във вените си — все неща, които те ненавиждат. Ще ме отбягват. Вече няма да съм парабатаят на Уил, нито ще съм добре дошъл в Института. Не, Теса. Предпочитам да умра, да се преродя и отново да видя слънцето, отколкото да живея до края на света, без никога повече да зърна дневна светлина.

— Ами ако станеш Мълчалив брат? Според Кодекса, руните, които поставят върху себе си, са достатъчно силни, за да спрат смъртта.

— Мълчаливите братя не могат да се женят, Теса — вирна брадичка Джем.

Тя отдавна знаеше, че под благостта му се таи упорство, не по-малко от това на Уил, и сега го видя съвсем ясно — стомана, скрита под коприна.

— Нали знаеш, че бих предпочела да си жив и да не се ожениш за мен, отколкото... — Гърлото й се сви, неспособно да изрече тази дума.

Погледът на Джем поомекна мъничко.

— Този път също е затворен за мен. С уин фена, тровещ кръвта ми, няма да преживея полагането на руните, които те носят. Ще трябва да престана да вземам наркотика, докато организмът ми не се изчисти от него, а това несъмнено ще ме убие. — Вероятно беше съзрял нещо в изражението й, защото гласът му омекна: — Пък и какъв живот водят Мълчаливите братя — сенки и мрак, мълчание и... никаква музика. — Той преглътна. — И освен това, не искам да живея вечно.

— Аз може би ще живея вечно — каза Теса. Същинските мащаби на този факт бяха нещо, което тя все още не бе в състояние да осъзнае напълно. Да приемеш мисълта, че животът ти никога няма да свърши, бе също толкова трудно, колкото и тази, че един ден ще умреш.

— Знам — каза Джем. — И съжалявам за това, защото смятам, че никой не би трябвало да е принуден да носи такъв товар. Знаеш за вярата ми, че един ден отново ще живея, Теса. Ще се завърна, макар и не в това тяло. Между душите, които са се обичали, съществува притегляне и в следващите им животи. Ще видя Уил, родителите си, чичовците си, Шарлот и Хенри...

— Ала не и мен.

Тази мисъл не за първи път минаваше през ума й, макар че тя всеки път я потискаше.

„Ако съм безсмъртна, значи имам само този живот. Няма да се върна и да се променя като теб, Джеймс. Няма да те видя в Рая, нито на бреговете на голямата река, или какъвто и живот да ни очаква отвъд този.”

— Но сега те виждам. — Джем се пресегна и допря длан до бузата й; сребристосивите му очи се взряха изпитателно в нейните.

— И аз теб — прошепна Теса и той се усмихна уморено и притвори клепачи.

Девойката положи ръка върху неговата, бузата й прилепваше плътно в извивката на другата му длан. Седя така, безмълвна под хладния допир на пръстите му, докато дишането му стана равномерно, а пръстите му, вплетени в нейните, се отпуснаха — беше заспал. С печална усмивка тя нежно свали ръката му, така че да почива върху завивката до него.

Вратата на спалнята се отвори и когато се обърна, Теса видя Уил, застанал на прага, все още с плащ и ръкавици. Един поглед към мрачното му разстроено лице й беше достатъчен, за да я накара да се изправи и да го последва в коридора.

Той вече бе хукнал навън със стремглавата крачка на човек, гонен от дявола. Теса затвори внимателно вратата след себе си и се разбърза, за да го настигне.

— Какво има, Уил? Какво се е случило?

— Току-що се връщам от Ийст Енд. — В гласа му имаше болка, каквато Теса не беше чувала от онзи ден в гостната, когато му бе казала, че е сгодена за Джем. — Отидох, за да потърся още уин фен. Ала такъв няма.

Момичето едва не се препъна.

— Как така „няма”? Джем има запаси, нали?

Междувременно бяха достигнали стълбите и сега Уил се обърна, за да я погледне, слизайки заднишком по стъпалата.

— Свършили са — отсечено каза той. — Не искаше да научаваш, но няма как да го скрием от теб. Неговият уин фен е свършил, а не мога да намеря нов. Винаги аз му го купувах. Имах доставчици, но те до един са изчезнали или пък нямат какво да ми продадат. Първо отидох на онова място... там, където двамата с Джем ме открихте. Нямаха никакъв уин фен.

— Тогава някъде другаде...

— Обиколих навсякъде. — Уил отново се обърна напред, когато стигнаха на втория етаж, където бяха библиотеката и гостната. Вратите и на двете стаи бяха отворени и от тях в коридора се прокрадваше светлина. — Навсякъде. На последното място, където бях, някой ми каза, че всички запаси са били изкупени нарочно през последните няколко седмици. Няма и трохичка.