Проклетата кауза

Нямаше никакъв смисъл да се защитавам срещу невежите забележки на сестра ми, Дороти, която за съжаление беше майка на Луси.

— Майка ми вече има и нова теория. Твърди, че ти си първата жена, в която съм се влюбила, и някак си това обяснява всичко — продължи Луси с ироничен тон. — Няма значение, че това би могло да се нарече кръвосмешение или пък че ти не си лесбийка. Нали знаеш, тя пише онези проницателни детски книжки, затова се смята за експерт по психология и очевидно вече и за сексолог.

— Съжалявам, че се налага да търпиш и това освен всичко друго — казах натъжена.

Когато водехме подобни разговори, никога не знаех какво точно да направя. Все още те бяха сравнително нови за мен и в някои отношения страшни.

— Слушай — каза тя и се надигна, когато Марино влезе във всекидневната, — човек просто свиква да живее с някои неща.

— Имам новини за вас — съобщи Марино. — Прогнозата е, че тази гнусотия ще обърне на дъжд. Така че вероятно утре сутрин ще можем да се измъкнем оттук.

— Утре е Нова година — каза Луси. — Защо трябва да се измъкваме оттук?

— Защото трябва да заведа леля ти в колибата на Едингс.

Той се поколеба, после добави:

— А и Бентън трябва да си довлече задника там.

Не реагирах видимо. Бентън Уесли бе шефът на Програмата за анализ на престъпници на Бюрото, а аз се бях надявала да не ми се налага да го виждам през празниците.

— Какво искаш да кажеш? — запитах тихо.

Марино седна на канапето и ме загледа замислено. После отговори на въпроса ми с въпрос:

— Любопитен съм за нещо, док. Как можеш да отровиш някого под водата?

— Може да не е станало под водата — предположи Луси. — Може да е погълнал цианида, преди да се е гмурнал.

— Не. Не може да е станало така — възразих. — Цианидът е силно разрушителен и ако го беше глътнал през устата, по стомаха му щеше да има много повече щети. А също така и по устата и гърлото.

— Добре, какво може да е станало тогава? — попита Марино.

— Мисля, че е погълнал цианида като газ.

Марино изглеждаше озадачен.

— Как? През компресора?

— Той всмуква въздух през клапан, който е покрит с филтър — напомних му. — Може някой просто да е смесил малко солна киселина с таблетка цианид и да е задържал флакона близо до смукателния клапан, така че той да всмукне газа.

— Ако Едингс е погълнал цианида, докато е бил там долу, какво точно е станало? — запита Луси.

— Апоплектичен удар, после смърт. За секунди. Сетих се за закачения маркуч и се зачудих дали Едингс е бил близо до болта на «Експлойтър», когато внезапно е вдишал цианида през регулатора си. Това можеше да обясни положението, в което се намираше, когато го намерих.

— Можеш ли да провериш наргилето за цианид? — попита Луси.

— Можем да опитаме — отговорих. — Но не очаквам да намеря нищо, освен ако таблетката цианид не е била поставена директно върху филтъра на клапана. Дори и така, някой може да е поразчистил, преди аз да се появя там. Може да имаме по-голям късмет с парчето маркуч, което е било най-близо до тялото. Ще започна тестовете утре, ако успея да накарам някого да дойде в лабораторията в почивен ден.

Племенницата ми отиде до прозореца и погледна навън.

— Все още вали силно. Интересно е как осветява нощта. Мога да видя океана. Като голяма черна стена — каза тя с тъжен тон.

— Това, което виждаш, е стена — поправи я Марино. — Тухлената стена в задната част на двора.

Луси замълча за известно време. Помислих си колко много ми липсваше. Макар да я бях виждала рядко по време на годините й в университета, сега се виждахме още по-малко, защото дори когато някой случай ме водеше в Куантико, нямаше гаранция, че ще имаме време да се видим. Тъгувах, че детството й си е отишло безвъзвратно, и ми се искаше да бе избрала по-лек живот и кариера, отколкото бяха нейните.

Все още загледана през прозореца, тя заговори:

— Значи имаме репортер, който си пада по оръжия за командоси. Той бива отровен някак си с цианид, докато се гмурка около бракувани кораби в забранен район посред нощ.

— Това е само възможност — напомних й. — Случаят му не е изяснен. Не трябва да забравяме това.

Луси се завъртя към мен.

— Откъде можеш да се снабдиш с цианид, ако искаш да отровиш някого? Трудно ли е?

— Можеш да го вземеш от няколко промишлени предприятия — отговорих.

— Например?

— Например цианидът се използва за вадене на злато от руда. Освен това в метални покрития или за опушване, както и за производство на фосфорна киселина от кости. С други думи, всеки от бижутер до работник във фабрика или унищожител на вредни насекоми може да има достъп до цианид. Освен това можеш да намериш солна киселина във всяка химическа лаборатория.

— Добре — намеси се Марино, — ако някой е отровил Едингс, той е трябвало да знае, че журналистът ще скита из морето с лодката си. Трябва да е знаел кога и къде.

— Някой сигурно знае доста неща — съгласих се. — Например какъв тип апарат за дишане е възнамерявал Едингс да използва, защото, ако беше се гмурнал с кислороден апарат, вместо с наргиле, щеше да се наложи да извършат и убийството по друг начин.