Алквист
. … да живееш?… Какво искаш, момиче? Аха, това си ти. Налей ми вода, налей!Хелена
. Робот Хелена.Алквист
. Хелена? Защо Хелена? Кой те е нарекъл така?Хелена
. Госпожа Доминова.Алквист
. Дай да те видя! Хелена! Хелена ли се казваш? Няма да те наричам така. Върви, отнеси тази вода.Хелена
. Примус! Ела бързо!Примус
Хелена
. Виж колко тръбички има тука! Какво прави с тях?Примус
. Опити. Не пипай.Хелена
Примус
. Това е микроскоп. Дай да погледна!Хелена
. Не ме пипай!Примус
. Какво направи?Хелена
. Ще се избърше! Примус. Развали му опитите!Хелена
. Хайде де, чудо голямо. Но ти си виновен. Не трябваше да се доближаваш до мен.Примус
. Не трябваше да ме викаш.Хелена
. Като съм те повикала, това не значи, че трябва непременно да дойдеш. Погледни само. Примус, колко нещо е написал господинът!Примус
. Там не бива да гледаш, Хелена. Това е тайна.Хелена
. Каква тайна?Примус
. Тайната на живота.Хелена
. Страшно е интересно. Пълно с цифри! Какво е това?Примус
. Това са формули.Хелена
. Не разбирам.Примус
. Какво?Хелена
. Слънцето изгрява!Примус
. Чакай, ей сега…Хелена
. Ела де!Примус
. Сега, сега…Хелена
. Примус, остави тази отвратителна тайна на живота! Какво те интересува някаква си тайна? Ела да погледаш, бързо!Примус
Хелена
. Чуваш ли? Птичките пеят. Ах, Примус, така искам да бъда птичка!Примус
. Какво? Птичка ли?Хелена
. Не знам, Примус. Чувствувам се някак странно, не знам, какво е това? Като побъркана съм. Загубих си ума. Боли ме тялото, сърцето, всичко ме боли… а какво ми е станало, ах, това не мога да ти кажа! Примус, аз май ще трябва да умра!Примус
. Кажи ми, Хелена, не ти ли се струва понякога, че е по-добре да умреш? Знаеш ли, ние може би просто спим. Вчера пак говорих с теб насън.Хелена
. Насън?Примус
. Насън. Говорихме на някакъв чужд или на някакъв нов език, защото не си спомням нито дума.Хелена
. За какво?Примус
. Това никой не знае. Аз сам не разбирах нищо и въпреки това знам, че никога не съм говорил по-красиви неща. Как и къде беше — не зная. Като те докоснах, имах чувството, че ще умра. И мястото беше такова, каквото никой никога не е видял.Хелена
. Аз намерих такова място, просто умът да ти се вземе, Примус. Някога там са живели хора, но сега то е обрасло с храсталаци и не се мярка жива душа. Жива душа — само аз.Примус
. Какво има там?Хелена
. Нищо. Къщичка и градина. И две кучета. Да видиш само как ми лижат ръцете, а техните кученца, ах. Примус, сигурно няма нищо по-хубаво на света! Вземеш ги в скута си, милваш ги и не мислиш за нищо, за нищо не се грижиш, докато залезе слънцето; като станеш после, имаш чувството, че си направил сто пъти повече, отколкото когато си свършил много работа. Не, наистина аз за нищо не ставам. Не зная каква съм такава.Примус
. Хубава си.Хелена
. Аз? Ух, Примус, какви ги приказваш?Примус
. Повярвай ми, Хелена, аз съм по-силен от всички роботи.