Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Домин. Ето виждате ли, госпожице Глори? Роботите не са привързани към живота. Всъщност няма и за какво. Нямат удоволствия. Те са по-незначителни и от тревата.

Хелена. О, престанете! Поне ги отпратете да си вървят.

Домин. Марий, Сула, можете да си отидете. (Сула и Марий излизат.)

Хелена. Те са ужасни! Това, което правите, е отвратително!

Домин. Защо отвратително?

Хелена. Не знам. Защо… защо сте я нарекли Сула?

Домин. Не е ли хубаво това име?

Хелена. То е мъжко име. Сула е бил римски пълководец.

Домин. О, мислехме, че Марий и Сула са били влюбени.

Хелена. Не, Марий и Сула са били пълководци и са воювали един срещу друг през… през… вече не зная през коя година.

Домин. Елате до прозореца. Какво виждате?

Хелена. Зидари.

Домин

. Това са роботи. Всички наши работници са роботи. А там, долу, виждате ли нещо?

Хелена. Някаква канцелария.

Домин. Счетоводство. А в него…

Хелена. Чиновници.

Домин. Това са роботи. Всички наши чиновници са роботи. Като видите фабриката… (В този момент засвирват фабричните сирени.) Обед. Роботите не знаят кога да престанат да работят. В два часа ще ви покажа нощвите.

Хелена. Какви нощви?

Домин(сухо). Бъркачката на тесто. Във всяка се бърка материал за хиляда робота наведнъж. После каците за черните дробове, мозъците и така нататък. После ще видите фабриката за кости. После ще ви покажа предачната.

Хелена. Каква предачна?

Домин. Предачната на нерви. Предачната на кръвоносни съдове. Предачната, в която се изпридат отведнъж цели километри храносмилателни тръби. После монтьорната, където се монтира всичко, разбирате ли, като автомобилите. Всеки работник монтира само една част и роботът отива автоматически при втори, при трети, до безкрайност. Това е най-интересното зрелище. После идва ред на сушилнята и на склада, където пресните изделия работят.

Хелена. Боже мой, веднага ли трябва да работят?

Домин. Пардон. Работят както работят нови мебели. Привикват със своето съществование. Срастват някак си вътрешно. Много неща в тях дори доизрастват. Разбирате ли, трябва да оставим малко място и за естествен развой. И междувременно изделията се апретират.

Хелена. Какво е това?

Домин

. Това, което при хората е училището. Учат се да говорят, да пишат и да смятат. Впрочем те имат страхотна памет. Ако им прочетете двайсеттомна енциклопедия, ще ви повторят всичко поред. Никога не измислят нещо ново. Биха могли сносно да преподават в университета. После се разпределят и се разпращат. По петнайсет хиляди парчета на ден, като не смятаме постоянния процент дефектни, които се хвърлят в трошачката… и така нататък, и така нататък.

Хелена. Сърдите ли ми се? Домин. Пази боже! Мисля само, че… че можехме да говорим за други неща. Ние сме само шепа хора между стотици хиляди роботи, и нито една жена. Говорим само за производството, по цял ден, всеки ден… Като прокълнати сме, госпожице Глори.

Хелена. Така съжалявам, дето казах, че… че… лъжете… (Чука се.)

Домин. Влезте, момчета. (Отляво влизат инж. Фабри, д-р Гал, д-р Халемайер, строителят Алквист.)

Д-р Гал. Извинете, не пречим ли?

Домин. Елате. Госпожице Глори, това са Алквист, Фабри, Гал, Халемайер. Дъщерята на президент Глори.

Хелена(смутено). Добър ден.

Фабри. Нямахме представа…

Д-р Гал. Безкрайно сме поласкани…

Алквист. Добре дошли, госпожице Глори. (Отдясно се втурва Бусман.)

Бусман

. Ей, какво става тук?

Домин. Ела, Бусман. Това е Бусман, госпожице. Дъщерята на президент Глори.

Хелена. Приятно ми е.

Бусман. Божичко, ама че славно! Госпожице Глори, можем ли да изпратим каблограма до вестниците, че сте благоволили да посетите…

Хелена. Не, не, моля ви се!

Домин. Госпожице, седнете, ако обичате.

Бусман, Фабри, Д-р Гал. Моля! (Притеглят креслата.) Заповядайте!

Алквист. Как пътувахте, госпожице Глори?

Д-р Гал. Ще останете ли по-дълго тук?

Фабри. Какво ще кажете за нашата фабрика, госпожице Глори?

Халемайер. Вие сте пристигнали с „Амелия“?

Домин. Тихо, оставете госпожица Глори да говори!

Хелена(към Домин)

. За какво да говоря с тях?

Домин(учуден). За каквото искате.

Хелена. Трябва ли… мога ли да говоря съвсем открито?

Домин. Разбира се.

Хелена(колебае се, после отчаяно смела). Кажете ми, никога ли не ви става мъчно, че се отнасят с вас така?

Фабри. Кой, моля?

Хелена. Хората. (Всички озадачено се споглеждат.)

Алквист. С нас?

Д-р Гал. Защо мислите така?

Халемайер. По дяволите!

Бусман. Опазил ни господ, госпожице Глори!

Хелена. Нима не чувствувате, че можете да живеете по-добре?