Разбудени фурии

Шумотевица в другия край на кея. Стреснато врътнах глава и видях вратата на кръчмата да се отваря. На светлия фон се очертаваха силуети с дебели дрехи. Новата клиентела от рибарския кораб идваше да се включи във веселбата. Отвътре долитаха викове и пронизителни писъци. Жената до мен лекичко се напрегна, привела глава на една страна под такъв ъгъл, че в този жест чувственото и хищното се смесваха по някакъв странен, вълнуващ начин.

— Обаждат се — каза тя. Стойката й пак се отпусна също тъй светкавично и делово, както се бе напрегнала преди малко. Сенките сякаш се сгъстиха около нея и я дръпнаха крачка назад. — Изчезвам. И… благодаря. Хиляди благодарности. Извинявай, че ти съсипах вечерта.

— Тя и бездруго не се очертаваше много приятна.

Жената отстъпи още две крачки, после спря. Стори ми се, че през неясната гълчава откъм кръчмата и бученето на помпената станция чух как нещо грамадно набира мощ — настоятелно, тънко свистене зад завесата на нощта, изпълнено с усещането за нарастваща сила, сякаш нейде зад кулисите карнавални дракони заставаха по местата си. Светлините и сенките от решетъчната структура над нас превръщаха лицето й в нацепена бяла маска.

— Имаш ли къде да се скатаеш, Мики-сан? Каза, че ти остават още няколко часа. Какво възнамеряваш да правиш дотогава?

Разперих ръце. Забелязах, че още държа ножа и го прибрах.

— Нямам планове.

— Нямаш планове, а? — Откъм морето не подухваше вятър, но ми се стори, че косата й леко потрепна. Тя кимна. — И скривалище нямаш, нали?

Пак свих рамене, борейки се с чувството за нереалност, породено от остатъчния ефект на Х-гранатата, а може би и с още нещо.

— Горе-долу това е положението.

— Тъй. Значи се каниш да си играеш на криеница с местната полиция и Брадите до края на нощта, като се надяваш да посрещнеш зората жив и здрав. Така ли?

— Хей, би трябвало да пишеш сценарии за сензофилми. Както го изрече, звучеше едва ли не привлекателно.

— Да, бе. Скапана романтика. Слушай, ако искаш да се покриеш додето твоите високопоставени приятели отделят малко време за теб, мога да те уредя. А ако държиш да си играеш на Мики Нозава по улиците на Текитомура… — Тя пак наклони глава. — Непременно ще гледам филма, като го направят.

Ухилих се.

— Далече ли е?

Тя стрелна очи наляво.

— Натам.

Сред безумните крясъци откъм кръчмата се надигна глас, призоваващ за свещено възмездие.

Безшумно се промъкнахме между крановете и сенките.

Глава 3

Компчо грееше с безброй светлини — скосените вечбетонни плоскости на кей подир кей се обливаха в блясъка на анджирските лампи, а около отпуснатите и здраво завързани грамади на корабите кипеше трескава дейност. Машините на въздушна възглавница лежаха върху нагънатите си престилки в края на автоматичните съединители като слонски скатове, изтеглени на брега с рибарски куки. По ярко осветените им корпуси зееха товарни люкове; боядисани с илуминий товарни коли сновяха напред-назад по рампите, мъкнейки върху повдигачите си всевъзможно оборудване. Монотонният звуков фон от машинно бучене и човешки викове поглъщаше отделните гласове. Сякаш някой бе взел малкия грозд светлини на помпената станция, за да го пренесе четири километра на изток и да му даде възможност за бърз растеж като бактериална култура в благоприятна среда. Компчо поглъщаше нощта във всички посоки с блясък и шум.

Проправихме си път през гъмжилото от машини и хора по доковете зад товарните рампи. Магазини за оборудване втора ръка, претъпкани до тавана със стока, хвърляха бледо неоново сияние в подножието на обновените пристанищни складове. Между тях се мяркаха по-мътните проблясъци на кръчми, бардаци и клиники за имплантация. Всички врати бяха отворени, разкривайки широк достъп към вътрешността на заведенията. Тълпи от клиенти сновяха навън-навътре. Една машина пред мен рязко направи обратен завой и потегли назад. Беше натоварена с наземни селекторни бомби тип „Пилсудски“, а изпод радиатора монотонно дуднеше механичен глас: „Пазете се. Пазете се. Пазете се“. Покрай мен мина някакъв тип с ухилено лице, половината от което беше метално.

Жената ме въведе в едно от ателиетата за имплантанти. Минахме покрай осем операционни стола, където мършави мъже и жени седяха със стиснати зъби, гледайки в дългото огледало и редицата монитори над него как напредва работата върху телата им. Вероятно болката сама по себе си не беше чак толкова силна, но пък и едва ли е много забавно да гледаш как цепят, забелват и отдръпват плътта ти, за да направят място за новите вътрешни играчки, които според твоите спонсори са задължителни за всеки демилитаризатор през този сезон.

Тя спря до един стол и погледна отражението на гиганта с бръсната глава, който едва се побираше върху седалката. Правеха му нещо на костите в дясното рамо — част от плътта на шията и ключицата висеше напред, подпряна с окървавена хавлия. Из червеникавата каша отдолу нервно потрепваха лъскавочерни сухожилия.

— Хей, Ор.