Настроението на борда на „Хайдушка щерка“ е тихо и мрачно, но в него проблясва искрица надежда, с чийто непознат блясък все още се мъча да привикна. Борбата няма да бъде нито славна, нито безкръвна. Но почвам да си мисля, че имаме шанс за успех. Мисля си, че с малко късмет и ангелски огън ще заставим Първите фамилии да прогонят якудза и хайдуците, или поне да ги стегнат. Мисля си, че можем да отблъснем Протектората и емисарите, а после, ако нещо е оцеляло, да изпробваме квелистката демографска динамика.
И въпреки всичко вярвам — или може би се надявам, — че една орбитална платформа, която може едновременно да унищожи кораб с целия му екипаж и малките белезници върху две човешки ръце, която може едновременно да заличава и да записва, която може да прехвърля цели човешки съзнания — въпреки всичко вярвам, че същата система някой ден ще може да надникне в дълбините на океана Нуримоно и да намери две покрити с водорасли мозъчни приставки.
И да върне живот на онова, което крият.