Разбудени фурии

Гледах Силви Ошима и в главата ми кънтеше гласът на Ядви.

… всички тия брътвежи, припадъците, насочването към обекти, обработени от някой друг — всичко това дойде след Аямон…

… на няколко пъти засякохме активни миминти, но докато стигнем дотам, вече всичко беше приключило. Изглеждаше тъй, сякаш са се били помежду си…

Умът ми летеше стремглаво по пътищата, които ми бе отворила емисарската интуиция на Мураками. Ами ако са се сражавали помежду си? Или ако…

Силви лежи безпаметно на кушетката в Драва и бълнува. То ме познаваше.

То. Като стар приятел. Като…

Жената, която се наричаше Надя Макита, лежи в друго легло на борда на „Островитянин“.

Григорий. Там има нещо, наречено Григорий.

— Тия хора, които държиш в джоба си — тихо казах аз на Мураками. — Тия, които изби заради едно по-стабилно утре за всички нас. Те твърдо вярваха, че тя е Квелкрист Фолкънър.

— Е, странно нещо е вярата, Так. — Той гледаше някъде покрай носилката и в тона му нямаше и следа от веселие. — Ти си емисар, знаеш го.

— Да. А в какво вярваш ти?

Той помълча една-две секунди. После тръсна глава и ме погледна в очите.

— В какво вярвам ли, Так? Вярвам, че ако успеем да разшифроваме ключовете към марсианската цивилизация, тогава възкръсването на Истински мъртвите ще изглежда дребно и сравнително скучно събитие.

— Мислиш ли, че е тя?

— Не ми пука дали е тя. Това не променя нищо.

Вик откъм Томасели. „Набучвател“ се зададе покрай разнебитената ферма на Сегешвар като някакъв тромав киборг с формата на слонски скат. С риск да повърна отново аз предпазливо напрегнах неврохимията и различих Малъри да стои в картечната кула заедно със заместника си и двама други пирати, които не познавах. Пристъпих по-близо до Мураками.

— Имам още един въпрос, Тод. Какво смяташ да правиш с мен и Вирджиния?

Той разтърка късата си коса тъй енергично, че наоколо се разлетяха ситни пръски. По устните му отново заигра мека усмивка, сякаш завръщането към по-практични теми за разговор бе като среща със стар приятел.

— Е, малко е проблематично, но все ще измислим нещо. Както е тръгнало на Земята в последно време, сигурно ще поискат да ви доведа, или да ви изтрия. Сегашната администрация никак не си пада по емисари-изменници.

Кимнах уморено.

— И тъй?

Усмивката се разшири.

— И тъй — майната им. Ти си емисар, Так. Тя също. Може да сте загубили привилегиите, но това не означава, че не сте от нашите. Едно излизане от Корпуса не променя истинската ти същност. Мислиш ли, че ще плюя на всичко това само защото някаква жалка тайфа земни политици търси на кого да лепне вината?

Поклатих глава.

— Говориш за работодателите си, Тод.

— Майната им. Отговарям само пред Главния емисарски щаб. — Той захапа долната си устна и се озърна към Вирджиния Видаура, после пак ме погледна. Гласът му спадна до шепот. — Но ще ми трябва съдействие, за да го уредя, Так. Тя приема цялата работа твърде лично. Не мога да я пусна в това настроение. Най-вече защото ще ми пусне един плазмафраг в тила още щом се обърна.

„Набучвател“ плавно се приближаваше към една неизползвана част от кея. Съединителите излетяха напред и се забиха във вечбетона. Два от тях улучиха прогнили места и се измъкнаха веднага щом двигателите почнаха да ги обтягат. Корабът леко се люшна назад сред вълна от кипнала пяна и накълцан белотрев. Съединителите се прибраха и излетяха отново.

Нещо зад гърба ми нададе вой.

Отначало някаква наивна частица от мен си помисли, че Вирджиния Видаура най-сетне излива натрупаната скръб. Част от секундата по-късно разпознах механичния тон на звука и разбрах какво е — вой на сирена.

Времето сякаш удари спирачки. Секундите се превърнаха в огромни парчета действителност, всичко се движеше с лениво спокойствие, като под вода.

… Либек отскача назад от водата, запалената цигара пада от устните й, отскача от гърдите, разпръсквайки ситни искри…

… Мураками крещи в ухото ми, хвърля се покрай мен към гравиносилката…

… вграденият монитор вие, цяла редица дисплеи пламват като свещи покрай тялото на Силви Ошима, което изведнъж е почнало да се гърчи…

… широко отворените очи на Силви се впиват в моите, напрегнатият й поглед привлича моя…