Знам, някъде из коридорите на властта в Милспорт се води разследване. Инспекторите от вътрешния отдел на Емисарския корпус са излъчени през междузвездното пространство и сега се ровят из оскъдните останки от тайната операция на Мураками. Но също като заглъхващата буря над Зоната, това разследване няма да ни докосне. Разполагаме с време, ако имаме късмет — с всичкото време на света. Вирусът Квалгрист упорито пълзи сред цялото население на планетата и неговата заплаха ще принуди Харлановия род да зареже аристократичните си тела и да се укрие в базите данни при своите прадеди. Вакуумът на власт след тяхното оттегляне ще засмуче останалите Първи семейства в политически водовъртеж, с който няма да се справят добре, после всичко ще почне да се разпада. Якудза, хайдуците и Протекторатът ще кръжат като гърбуни около ранен слонски скат, ще чакат края му и ще се дебнат взаимно. Но все още не са се раздвижили.
Така смята Квелкрист Фолкънър и макар че понякога ми звучи прекалено купешки, също като приказките на Сосеки Кои за хода на историята, склонен съм да се съглася с нея. Виждал съм го на други светове, понякога дори сам съм го предизвиквал, и нейните прогнози звучат правдоподобно. Освен това тя е видяла Разселването с очите си, а това я прави голям експерт по политическите промени на Харлановия свят. Във всеки случай има повече опит в това отношение от всички нас.
Странно е човек да бъде около нея. Не стига разбирането, че говориш с една историческа легенда отпреди векове — това усещане е на приливи и отливи, понякога едва доловимо, понякога толкова силно, че страх да те хване. А към всичко това се прибавя и нарастващата лекота, с която идва и си отива, сменяйки мястото си със Силви Ошима, също както Джапаридзе отива на мостика да замести първия помощник. Понякога го виждаш как става, сякаш по лицето й пробягва електрическа искра — после тя примигва и вече говориш с различна жена. Друг път не съм сигурен с коя от двете говоря. Налага се да разчитам на мимиката, да се вслушвам в ритъма на гласа.