Разбудени фурии

— … което може донякъде да ви изненада. Вие… несъмнено вярвате, че сте презареден скоро след кампанията на Шария. Може би дори само няколко дни след междузвездното прехвърляне.

Небрежно повдигнати рамене. Емисарско безразличие.

— Дни или месеци… за мен няма особено значе…

— Два века.

— Какво?

— Добре ме чухте. Бяхте на склад почти двеста години. В реално измерение…

От емисарското безразличие вече няма и помен.

— Мамка ви, какво е станало с…

— Моля ви, Ковач-сан. Изслушайте ме. — Рязък, повелителен тон. Вградените рефлекси ме заставят да млъкна, да си възвърна готовността за възприемане и усвояване. Жената продължава малко по-тихо: — По-късно ще ви разкажа най-подробно каквото поискате. Засега трябва да знаете само, че вече не сте част от Емисарския корпус като такъв. Можете да се смятате за нает от Харлановия род в частен порядък.

Корабокрушенец, изхвърлен на векове от последните мигове живот, които си спомня. Презареден в друга епоха. На няколко поколения от всичко и всички, които някога е познавал. Като някакъв скапан престъпник. Е, емисарската техника на усвояване вече би трябвало донякъде да овладее ситуацията, но все пак…

— Как…

— Преди известно време вашата дигитализирана личност бе закупена по поръчение на фамилията. Както казах, по-късно ще ви съобщя подробностите. Излишно е да се тревожите прекомерно по този въпрос. Договорът, който ще ви предложа, е изгоден и според нас извънредно благоприятен. Важното е да разберете до каква степен ще бъдат подложени на изпитание емисарските ви умения. Това не е Харлановият свят, който познавате.

— Мога да се справя. — Нетърпеливо. — Това ми е занаятът.

— Добре. А сега, разбира се, бихте желали да знаете…

— Да. — Потресът е спрян, стегнат като турникет върху кървяща рана. Сега трябва отново да си възвърна хладната компетентност и пълното безразличие. Да се вкопча в очевидното, в най-очебийната тема от разговора. — Дявол да го вземе, кой е тоя бивш емисар, та тъй отчаяно се нуждаете да го спипам?

Може би е станало горе-долу така.

А може би не. Изграждам сцената по догадки и откъслечни сведения, научени много по-късно. Градя по онова, за което мога да се досетя, и използвам емисарската интуиция, за да запълня празнотите. Но може и да греша дълбоко.

Няма как да разбера.

Не бях там.

И не видях лицето му, когато е чул къде съм. Когато е чул кой съм и какво ще трябва да стори.

Част първа

Ето кой си

Направете го лично…

Квелкрист Фолкънър „Неща, които вече трябваше да съм разбрала“, Том II

Глава 1

Увреждане.