Разединени равнини

Всичко това й напомни за таверна „Мерая“, където преди време Стенуолд ги беше инструктирал, нея и приятелите й, а после ги беше пратил почти без предизвестие в Хелерон, отприщвайки серия от събития, донесли й предателство, робство, любов и кръв на мъртвец по ръцете.

Балкус приседна до вратата, свали гвоздистрела от рамото си и взе един мръсен парцал в обречен опит да почисти оръжието. Стенуолд седеше зад отрупана с листове маса. До него се бяха настанили бодливият Скуто и Спера, млада мухородна, която още се възстановяваше от раните, получени при битката за „Гордост“. От другата страна на масата седеше Ахеос и Че тръгна право към него. И сега — както винаги — усети погледите, вперени в нея, когато се наведе да го прегърне. Знаеше, че са странна двойка. Отчасти, защото тя беше по-едра от него, поне на широчина, ако не на височина — молецородните бяха дребни по природа, — но най-вече защото молецоидите по правило презираха бръмбарородните и дори ги мразеха заради натрапливите им технологии и безскрупулния им стремеж към печалба. Ахеос всъщност не правеше изключение — и той като мнозина от съгражданите си беше участвал в нападенията над хелеронските мини. Но правеше изключение за Че и го беше доказал многократно, правил беше много неща и беше изминал много мили единствено заради нея.

— До един час трябва да сме се задействали — обяви Стенуолд. — Наблюдават ме зорко, но тук сме на сигурно място, а когато тръгнем, ще е под земята. Докато ми хванат отново дирите, вече ще е късно.

— Имате план — отбеляза Ахеос.

— Ние винаги имаме план — кимна Скуто. — И точно като преди, най-добър е онзи план, който съставяш в последния момент.

— Когато тръгнем оттук, Скуто ще се качи на железницата за Сарн — обясни Стенуолд. — Очаквам скоро да ме изслушат в Събранието и ако се наложи да татуирам предупреждението си за имперската заплаха върху челото на всеки делегат, за да ме чуят, ще го направя. Но Колегиум не може да се справи сам. Сарн е наш съюзник отскоро, но тамошните мравкоиди са доказвали лоялността си и преди. Притекоха се на помощ, когато Век стегна в обсада града ни. Сега помощта им ще ни е нужна отново. Скуто, все още имаш контакти в Сарн, нали?

— Бая са се кротнали напоследък — ухили се Скуто и грозното му лице се набръчка. — Но като им кресна в ушенцето, ще се размърдат, нямай грижа.

— В такъв случай върви при тях и викай на воля. Искам от теб да говориш с царския двор в Сарн или поне с някой, чийто глас се чува там. Разкажи им за Тарк. Разкажи им за Мина и за Мейнис. Но най-вече им разкажи за Империята.

— Няма да искат да ме приемат — поклати глава Скуто. — То кой ли иска да говори с мен, като си помислиш. Но ще намеря някой да говори от мое име. Посланието ти ще бъде предадено.

— Така те искам. Вземи Балкус и Спера да ти помагат.

Балкус се изкашля.

— Ще прощаваш, майстор Трудан, ама не е лошо пак да ме погледнеш. Виж цвета на кожата ми най-вече?

Стенуолд спря празен поглед в лицето му — виждаше мравкоид от Сарн, по-едър от повечето и навъсен в момента. А после си спомни друг такъв мравкороден — Мариус, който загина при Мина. И двамата бяха ренегати, отцепници — а когато мравкороден обърнеше гръб на града си, трудно го приемаха обратно.

— Е, ти май няма да се върнеш в Сарн в обозримото бъдеще — призна Стенуолд. Преди много години Мариус беше напуснал Сарн, защото тамошните управници не се бяха вслушали в предупрежденията му за имперската заплаха. Напуснал бе дома си, воден от благородния стремеж да го защити посвоему, и в този смисъл не го бе изоставил. Балкус от своя страна едва ли се беше водил от толкова достоен за възхищение мотив. Но резултатът така или иначе беше същият.

— Спера ще ми е достатъчна — намеси се Скуто. — Аз не съм ти някое цвете в саксийка, шефе. Е, Спера, в състояние ли си да пътуваш?

Дребната мухородна кимна предпазливо.

— А готова ли си да говориш с една царица от мое име? — притисна я Скуто.

— Забрави — тръсна глава тя.

— И това ще ти дойде до главата — увери я Балкус. — Колкото до мен, аз оставам тук да пазя шефа. Звучи ли ви добре като план? Добре е да имаш човек като мен подръка.

— Може и да си прав — съгласи се Скуто. Стенуолд местеше поглед между двамата.

— Тисамон и Тиниса ще са тук, ако ми потрябват, но… добре. Още един чифт ръце и очи няма да са излишни. — Стенуолд премести поглед върху племенницата си и нейния любим. — Че и Ахеос, вие също отивате в Сарн, но по друга причина.

Че го изгледа сурово.

— Надявам се, че не се опитваш пак да ме държиш далеч от беди, чичо Стен. Защото последният ти опит се провали с гръм и трясък.

В усмивката на Стенуолд нямаше и следа от веселие.

— Империята е хвърлила око на Равнините, Челядинке, така че безопасни места няма. Преди години двамата със Скуто се бяхме окопали в Сарн и ни се стовариха неприятности, които нямаха нищо общо с Империята. Източникът на неприятностите ни беше неочакван… Истината е, че имахме ожесточен сблъсък с група индивиди, познати под името мистери.

Ахеос изръмжа и настръхна видимо при последната дума.

— Какъв сблъсък по-точно? — настоя той.