Разединени равнини

Бе протестирал, естествено. И тримата се бяха опитали да обяснят, че не са шпиони и че осоидите са и техни врагове. Войниците от патрула, които ги бяха заловили, не проявиха интерес. Имаха си задача и тя не включваше разговор с пленниците. И нищо, което Салма или другите биха могли да изтъкнат в своя защита, не би променило този факт.

Надяваше се Тото и Скрил да са извадили повече късмет от него, макар че това изглеждаше малко вероятно.

Чу резето да се отмества и застина напрегнат. Безсмислено беше да крои планове — дори да отвореха вратата и той да успееше някак, въпреки вързаните си ръце, да надвие тъмничарите, пак щеше да е под земята напълно дезориентиран, лесна мишена в облика си на избягал затворник.

Под прага нахлу светлина от фенер — мътна, но ослепителна като слънцето за неговите отвикнали очи; плисна се по пода на маломерната килия и се покатери по отсрещната стена.

Превъртя се ключ и тежката врата се отвори. Салма тъкмо се беше надигнал, когато светът експлодира и опърли мозъка му. Откри, че се е строполил на една страна, вдигнал ръце да предпази очите си. Явно бяха включили някаква лампа, някаква занаятчийска измишльотина, и силната й светлина го беше блъснала право в очите. След толкова време в пълен мрак светлината разяждаше като киселина и той усети, че по страните му се стичат сълзи. Някакви мъже го вдигнаха на крака и го извлякоха грубо от килията.

Когато го заведоха в друго помещение, Салма вече виждаше, макар очите му още да сълзяха. Намираше се в някаква гола стая с един-единствен тесен прозорец близо до тавана. На две от стените имаше лампи, които светеха със силна бяла светлина и съскаха. Обърна се към един от войниците, но не успя да попита нищо, защото мъжът го удари с юмрук в корема толкова силно, че Салма се преви надве. Докато се бореше да си поеме дъх, войниците вдигнаха ръцете му и провряха върха на голяма кука под въжето, с което бяха стегнати китките му. Салма чу дрънчене на верига, после куката се издигна рязко нагоре и той застана на пръсти, за да облекчи болката в раменете.

След това двамата войници отстъпиха назад, явно доволни от работата си. Приличаха си като братя — както помежду си, така и с мъжа, който беше заловил Салма и приятелите му. Ниски набити мъже с плоски лица, бледа кожа и тъмна коса, с плетени ризници.

Стаята имаше само една врата и Салма погледна натам в очакване на водещия разпита, който несъмнено щеше да се появи. Явно го бяха опнали на куката с намерението да му причинят болка, но Салма можеше да стои на пръсти с часове, защото неговата раса притежаваше атлетичност и вродено чувство за равновесие, каквито мравкоидите не познаваха. Нагласи центъра на тежестта си по най-щадящия начин, така че тялото му да се възстанови от ударите и ожулванията, получени през последните няколко минути.

„Много приятни хора са тези таркианци. Ще ми припомни ли някой защо сме на тяхна страна?“

Точно в това беше въпросът, разбира се. Никой никога не беше твърдял, че Равнините са населени с образци на добродетелност, а само че са по-полезни за останалия свят свободни, отколкото под имперски ботуш. Двойно по-силен аргумент от гледна точка на Салма, защото ако Равнините паднеха, това би оголило за атака цялата южна граница на собствената му родина — Федерацията на водните кончета.

Вратата най-после се отвори в стаята влезе жена — сестра на братоподобните войници. Може и да беше с по-висок чин, но ризницата й беше същата като техните, а нашивки, значки или други обозначителни знаци липсваха. Е, мравкоидите едва ли се нуждаеха от такива, напомни си Салма. Нали четяха в мозъците си, а там тази информация беше налична за всеки. По петите на жената ситнеше мухородно момиче на не повече от четиринайсет години, което седна до вратата със свитък и писалка в ръка. Робиня писар, предположи Салма.

— Име — поде жената. В тона й липсваше и намек за въпрос; думата бе прозвучала равно от началото до края.

Салма реши да си придаде тежест.

— Принц-минор Салме Диен от Федерацията на водните кончета. — Момичето с писалката записа без колебание думите.

Мравкородната жена не изглеждаше впечатлена.

— Не си играй игрички с мен. Предстои да бъдеш екзекутиран, както вероятно си се досетил и сам.

— Защото ме мислите за шпионин.

— Защото си шпионин — поправи го тя. — Няма друга причина да дебнете северно от града, където са ви заловили. Искам да чуя кои са ти господарите, с какви оръжия разполагат, какъв е военният им капацитет, какви са им тактиките и слабите места. Ако сътрудничиш, може би ще ти позволят да служиш на Тарк като роб.

— Нямам нищо общо с осоидите — настоя той.

Жената стисна устни и измъкна нещо изпод колана си. Ръкавица, видя Салма, с метални капси на кокалчетата. Мравкородната я надяна, без да се церемони.