Разкриване

— А сега всичко отива по дяволите. Гарвин не ме подкрепя, когато стигнахме до дебелия край. Всички разправят, че ми бил като баща. Но всъщност той само ме използваше. Искаше да сключи сделката на всяка цена. Сега продължава. Още една проклета сделка Много важно, че някой ще пострада. Всички напират. А аз трябва да намеря адвокат, за да договори условията за напускане. На никой не му пука. — Мередит затвори кашона и се облегна на него. — Но аз те победих, Том, честно и по правилата. Не заслужавам такова отношение. Прецака ме проклетата система.

— Не е вярно. — Сандърс я погледна право в очите. — От години чукаш подчинените си. По всякакъв начин се възползваш от положението си. Клинчиш. Мързи те. Разчиташ на изграденото име и всяка трета дума от устата ти е чиста лъжа. Сега се самосъжаляваш. Смяташ, че системата ти е виновна Знаеш ли какво, Мередит? Системата не те съсипа. Тя те разкри и те изхвърли. Защото дълбоко в себе си ти си пълно нищожество. — Той се завъртя. — Приятно пътуване. Където и да отиваш. Излезе от кабинета и тръшна вратата.

След пет минути се върна в своя кабинет. Все още вбесен, се заразхожда напред-назад край бюрото. Влезе Мепи-Ан Хънткп по спортен екип

Седна и вдигна обутите си в маратонки крака на бюрото.

— За какво си се разработил? За пресконференцията ли?

— Каква пресконференция?

— Насрочили са я за четири часа.

— Кой ти каза?

— Мариан от „Връзки с обществеността“. Кълне се, че Гарвин лично е наредил. Освен това секретарката й звъни по вестниците и телевизионните станции.

Сандърс поклати глава

— Избързват.

След всичко случило се пресконференция можеше да има най-рано на другия ден.

— И аз така мисля — кимна Хънтър. — Сигурно ще обявят, че сливането отпада Чу ли какво разправят за Блакбърн?

— Не, какво?

— Гарвин се съгласил на един милион долара обезщетение.

— Не вярвам.

— Така приказват.

— Питай Стефани.

— Никой не я е виждал. Сигурно се е върнала в Кюпъртино, за да се оправя с финансовите въпроси, след като сливането отпада. — Хънтър стана и се приближи до прозореца — Поне времето днес е хубаво.

— Да. Най-накрая.

— Май ще изляза да потичам. Не понасям чакането.

— Не ми се излиза от сградата Тя се усмихна.

— Е, и аз бих постъпила така на твое място. — Хънтър постоя до прозореца известно време и най-после проговори: — А какво знаеш…

Сандърс вдигна поглед.

— Какво?

Хънтър посочи надолу към улицата.

— Микробуси. С антени. Значи все пак ще има пресконференция.

Проведоха пресконференцията в четири часа в главната заседателна зала на партера. Когато Гарвин се изправи в единия край на масата, блеснаха светкавици.

— Винаги съм смятал — започна той, — че жените трябва да бъдат по-широко представени на ръководните длъжности. В навечерието на двайсет и първи век американките са най-неизползваният ресурс на нацията. Положението не се различава в електрониката и в останалите отрасли. Ето защо с голямо удоволствие бих искал да съобщя, че част от сливането ни с „Конли-Уайт Комюникейшънс“ е назначаването на нов заместник-директор в „Диджитал Комюникейшънс“ в Сиатъл — много талантлива жена от централното управление в Кюпъртино. Години наред тя работи творчески и всеотдайно в екипа на „Диджи Ком“ и съм сигурен, че в бъдеще ще прояви още по-голямо творчество. Приятно ми е да ви представя новия заместник-директор по перспективното планиране госпожа Стефани Каплан.

Последваха ръкопляскания. Каплан застана зад микрофона и отметна посивял кичур. Беше облечена в тъмнокафяв костюм и се усмихваше кротко.

— Благодаря ти, Боб. Благодаря на всички, които работиха упорито за успеха на фирмата. Специално искам да подчертая колко се радвам, че ще работя с такива изтъкнати специалисти като ръководителите на отдели Мери-Ан Хънтър, Марк Луин, Дон Чери и, разбира се, Том Сандърс. Тези талантливи хора са сърцевината на нашата фирма и смятам да вървим напред ръка за ръка. Що се отнася до мен, със Сиатъл съм свързана както лично, така и професионално. Мога само да кажа, че съм възхитена, наистина възхитена, че съм тук. Очаквам дълги и щастливи години в този прекрасен град.

След като Сандърс се прибра в кабинета си, по телефона му се обади Фернандес.

— Най-после се свързах с Алън. И знаеш ли какво? Артър А. Френд е в творчески отпуск и е заминат за Непал. Никой не влиза в кабинета му освен секретарката и най-доверените му студенти. Всъщност е влизал само един студент. Първокурсник в Химическия факултет на име Джонатан…

— Каплан — допълни Сандърс.

— Точно така. Знаеш ли кой е? — попита Фернандес.

— Синът на шефката Току-що назначиха Стефани Каплан за ръководител на направлението. Фернандес за миг млъкна.

— Сигурно е забележителна жена — изрече тя.

Гарвин насрочи среща с Фернандес в хотел „Четири сезона“. В късния следобед седнаха в малък тъмен бар близо до Четвърто авеню.

— Страхотно се справи, Луиз — каза той. — Но справедливостта не възтържествува, сигурен съм. Една невинна жена се провали заради някакъв хитрец и интригант.

— Хайде, Боб. Затова ли ме повика? За да се оплакваш?