Разкриване

— Ей Богу, Луиз, сексуалният тормоз се превръща в огромен проблем. Поне във фирмите, които познавам, има заведени по десетина дела Докъде ще стигнем?

— Не се тревожа нещата ще се уталожат — отговори Фернандес.

— Може би и това ще стане някога. Но междувременно невинни хора…

— В работата не ми се случва да срещам кой знае колко невинни хора — отбеляза адвокатката — Разбрах например, че членовете на Управителния съвет на „Диджи Ком“ още преди година са знаели за главоболията с Джонсън, но не са направили нищо, за да го решат.

Гарвин премигна.

— Кой ти каза? Съвършено невярно. Фернандес замълча

— Освен това никога не можеш да го докажеш. Адвокатката повдигна вежди, без да проговори.

— Кой ти каза? — настоя Гарван. — Искам да зная.

— Виж, Боб, никой вече не търпи един определен начин на поведение. Шефът, който посяга към слабините, стиска цици в асансьора, кани секретарки в командировка, но запазва само една стая в хотела. Това отдавна е отминало. Ако някой от служителите ти се държи по този начин, все едно дали е мъж или жена, хомосексуалист или редовен, длъжен си да го спреш.

— Добре, но понякога е много трудно…

— Да — съгласи се Фернандес. — Съществува и другата крайност. Служителката не харесва някой безвкусен виц и подава жалба На нея трябва да се каже, че тук не става дума за сексуален тормоз. Междувременно обаче шефът е обвинен. Всички във фирмата научават. Той вече не работи с нея заради подозренията, лошите отношения и цялата каша във фирмата И това се случва доста често. За съжаление. Знаеш ли, че двамата със съпруга ми работим в една и съща фирма?

— Аха

— След като се запознахме, той пет пъти ме покани да излезем. Отначало отказвах, накрая се съгласих. Сега сме щастливо семейство. Тези дни сподели, че при днешните отношения едва ли би ме канил пет пъти подред. Просто би се отказал.

— Виждаш ли! Точно за това говоря.

— Знам. Но с времето всичко ще дойде на място. След го-дина-две хората ще разберат какви са новите правила

— Да, но…

— Проблемът е в третата категория, по средата между двете крайности — продължи Фернандес. — Там поведението е неопределено. Не е ясно какво се е случило. Не е известно кой какво и на кого е направил. Най-много жалби са тъкмо такива Досега обществото обръща внимание на проблемите на жертвата, не на обвинените. Но те също имат проблеми. Искът за сексуален тормоз е оръжие, Боб, и срещу него няма надеждна защита Всеки може да го използва и това често си случва Според мен ще продължи така известно време.

Гарвин въздъхна

— Също както вашата виртуална действителност — каза адвокатката. — Средата изглежда реална, но на практика не е. Всеки ден живеем във виртуални среди, зададени от собствените ни представи. Те се променят. Променят се по отношение на жените, скоро ще стане същото и с мъжете. Мъжете не харесаха предишната промяна, на жените няма да допадне сегашната. И някои хора ще се възползват. В крайна сметка всичко ще се уреди.

— Кога? Вижда ли му се краят? — тръсна глава Гарвин.

— Когато жените заемат половината от ръководните длъжности. Ето тогава — отсече Фернандес.

— Знаеш, че подкрепям това становище.

— Да. Разбрах, че току-що си назначил чудесна жена. Поздравления, Боб.

Мери-Ан Хънтър беше натоварена със задачата да откара Мередит Джонсън до летището, където тя щеше да вземе самолета обратно за Кюпъртино. Двете жени седяха мълчаливо петнайсетина минути. Мередит се бе свила в палтото си и гледаше през прозореца.

Накрая, тъкмо когато завиваха покрай завода на „Боинг“, Джонсън проговори:

— И без това тук не ми харесваше.

Хънтър й отговори, като внимателно подбираше думите си:

— Има си добрите и лошите страни.

Пак настъпи мълчание. После Джонсън попита:

— Приятелка ли си на Сандърс?

— Да.

— Свястно момче — каза Мередит. — Винаги е бил такъв. Знаеш ли, че някога имахме връзка?

— Чувала съм.

— Всъщност Том не направи нищо лошо. Просто не знаеше как да реагира на случайно подхвърлена забележка.

— Аха.

— Жените в бизнеса трябва да бъдат безупречни през цялото време, иначе ги убиват. Достатъчна е и най-малката грешчица, за да им отрежат главата.

— Аха — повтори Хънтър.

— Знаеш за какво говоря — каза Джонсън.

— Да, зная.

Последва нова дълга пауза. Джонсън се намести на седалката, без да откъсва поглед от прозореца.

— Системата — каза тя. — Там е проблемът. Прецака ме гадната система.

Сандърс тръгваше към летището, за да посрещне Сюзан и децата, когато се сблъска със Стефани Каплан. Честити й назначението. Тя му подаде ръка и каза съвсем сериозно:

— Благодаря ти за подкрепата.

— И аз благодаря за твоята. Хубаво е да имаш приятел.

— Да — потвърди тя. — Хубаво нещо е приятелството. Компетентността също. Няма да се задържа тук дълго, Том. Никълс напусна поста финансов директор на „Конли“, а заместникът му е, меко казано, със скромни възможности. След около година ще потърсят някого. И когато се преместя при тях, някой ще трябва да поеме тук новата фирма. Според мен трябва да си ти.

Сандърс направи лек поклон.