Разкриване

— Марк — започна той, — обажда се Том Сандърс. Говорих с Мередит за „Туинкъл“. Според нея производството е в начален етап и в момента просто усвояваме новата технология. Тя е на мнение, че не сме сигурни дали проблемите са достатъчно сериозни, за да ги изтъкваме утре пред банкерите и хората от „Конли-Уайт“. Можем да ги обясним като обичайна процедура…

Секретарката тръгна да излиза от кабинета и пак се усмихна на Сандърс, когато мина покрай него.

— … ако и нататък имаме проблеми с устройството, които изискват намеса на ръководството, ще му мислим тогава. Предадох й твоето мнение и в момента тя говори с Боб. Вероятно на утрешната среша ще се придържаме към тази позиция…

Секретарката стигна при вратата на кабинета. Спря за миг, за да освободи автоматичната ключалка, излезе и затвори вратата зад себе си.

Сандърс се намръщи. Тя бе заключила след себе си. Притесни го не толкова фактът, че го е направила, колкото съзнанието, че има някаква предварителна уговорка, че всички останали знаят какво става, само той е в пълно неведение.

— … Както и да е, Марк, ако има съществени промени, ще ти се обадя преди съвещанието утре и… Зарежи този телефон! — обърна се Мередит към Сандърс

Мередит внезапно дойде съвсем близо до него и натисна ръката му надолу. Долепи тяло до неговото и започна да го целува. Том почти несъзнателно пусна телефона на перваза, докато двамата се целуваха и тя се извиваше, за да го издърпа на канапето, където се строполиха.

— Мередит, чакай…

— Господи, цял ден те желая — простена тя.

Пак го целуна, легна върху него и с единия крак го притисна надолу. Положението му беше неловко, но той усети, че отвръща. Веднага му хрумна, че може да влезе някой. Представи си как изглежда — проснат на дивана, върху него, разкрачена, шефката му, в строг тъмносин костюм. Разтревожи се какво ще си помисли човек при тази гледка, но в следващия миг се увлече.

Тя усети порива му и се възбуди още повече. Дръпна се, за да поеме дъх.

— О, Господи, толкова е хубаво! Не мога да понасям докосването на онова копеле. С тъпите му очила. Ох! Цялата треперя, не съм имала свястно чукане…

Мередит не довърши, пак се хвърли върху него, обсипа го с целувки, отново долепи устни до неговите. Езикът й беше в устата му. Божичко, как натиска!, помисли той. Долови парфюма й и в мислите му тутакси нахлуха спомени.

Мередит се премести така, че да протегне ръка надолу и да го докосне. При допира през панталоните изпъшка и трескаво затърси ципа. В главата на Том се завъртяха противоречиви образи: желанието му да бъде с Мередит, жена му и децата, спомени от миналото, апартаментът в Сънивейл, счупеното легло. Образът на жена му.

— Мередит…

— Ооох. Не казвай нищо. Не! Не!..

Тя дишаше на пресекулки, устата й се свиваше ритмично като на риба. Том си спомни този неин отдавнашен навик. Беше го забравил. Усети горещия й дъх по лицето си, видя зачервените и бузи. Тя отвори ципа на панталоните му. Горещата й ръка го докосна.

— О, Господи! — изстена Мередит, притисна го и започна да се смъква надолу, като плъзгаше ръце по ризата му.

— Слушай, Мередит!

— Остави ме — дрезгаво прошепна тя — само за минутка.

После устата й се впи в него. Открай време я биваше в тези работи. Пак нахлуха спомени. Мередит обичаше да го прави иа опасни места — докато Том караше по магистралата, в мъжката тоалетна по време на търговска конференция, на плажа в Напили нощем. Тайният порив на природата, тайната топлина. Когато го запознаваха с нея, шефът от „Кон Тек“ Каза: Тази е страхотна минетчийка.

Усети устата й върху себе си, усети как гръбнакът му се извива от напрежението, пронизало цялото му тяло, и изпита неловко чувство едновременно на удоволствие и опасност. През деня се бяха случили толкова много неща, толкова много промени, всичко стана съвсем неочаквано. Чувстваше се подчинен, покорен, изложен на опасност. Както лежеше по гръб, усещаше, че в известен смисъл приема положение, което не му е съвсем ясно. После неприятностите щяха да са неизбежни. Не искаше да ходи в Малайзия с нея. Не искаше любовен роман с шефката си. Не искаше дори приключение за една вечер. Защото все така се получаваше — хората научаваха по неведоми пътища, клюкарстваха край автоматите за лед, разменяха многозначителни погледи по коридорите. Рано или късно съпругите и съпрузите също научаваха. Беше неизбежно. Тръшнати врати, бракоразводни дела, родителски права.

Не му трябваше подобно нещо. Беше подредил живота си, всичко си бе на място. Имаше задължения. Тази жена от миналото му не го разбираше. Тя беше свободна. За разлика от него. Том се дръпна.

— Мередит…

— Боже, какъв вкус!

— Мередит…

Тя протегна ръка нагоре и притисна устните му с пръсти.

— Шт. Знам, че ти харесва.

— Харесва ми — съгласи се той, — но аз…

— Тогава ме остави.

Докато го случеше, тя разкопча ризата му и стисна между пръстите си зърната на гърдите му. Том погледна надолу и я видя — разкрачена, наведена над него. Блузата й беше отворена Гърдите й се люлееха свободно. Мередит се протегна, пое ръцете му и ги дръпна надолу, за да ги сложи върху гърдите си.