Разкриване

— Разбира се — успокои го Мередит, — не съм казвала подобно нещо. Просто за някои от нас не е лесно да се ориентираме в техническите въпроси. Търсим простичко обяснение на създалото се положение. Ти можеш да ни помогнеш.

— Точно това се опитвам да направя — каза той.

Знаеше, че е заел отбранителна позиция. Но нямаше избор.

— Да,, Том, зная — продължи Мередит с все същия успокоителен тон. — Ето ти обаче един пример: ако лазерните четящи и пишещи глави не са синхронизирани с инструкциите от контролния чип за поднабор „ем“, какво значи това за нас от гледна точка на периода за усвояване на производството?

Мередит просто се изхвърляше. Демонстрираше познания, като засипваше слушателите с технически термини, но думите й го извадиха от равновесие. Защото лазерните глави бяха само четящи, а не едновременно четящи и пишещи, и нямаха нищо общо с поднабор „ем“ от контролния чип. Целият контрол на позициите се осъществяваше от поднабор „хикс“. А самият поднабор „хикс“ беше лицензиран код на „Сони“, част от кода, който всяка фирма използваше в СД-устройствата.

За да отговори, без да я изложи, Сандърс трябваше да съчини някаква нелепица.

— Да, въпросът е много уместен, Мередит — каза той. — Но според мен поднабор „ем“ би трябвало да е относително лесен проблем, ако предположим, че лазерните глави не излизат извън допустимите отклонения. Ще ни трябват евентуално три-четири дни за настройка.

Сандърс хвърли бърз поглед към Чери и Луин — единствените хора в залата, които разбираха, че току-що казаното е пълна глупост. Двамата кимаха разбиращо. Чери дори потъркваше брадичка.

— Очакваш ли проблем с асинхронните проследяващи сигнали от главното табло? — попита Джонсън.

Пак объркваше всичко. Проследяващите сигнали идваха от захранването и се управляваха от контролния чип. В устройствата изобщо нямаше главно табло. Но Сандърс вече беше влязъл в тон и бързо отговори:

— Трябва да се вземе предвид, Мередит, и да се провери внимателно. Може да се окаже, че асинхронните сигнали са с изместена фаза, нищо повече.

— Лесно ли е да се поправи изместването на фазата?

— Мисля, че да. Никълс се изкашля.

— Струва ми се, че проблемът е вътрешен и от технически характер. Може би е време да преминем към другите въпроси. Коя е следващата точка от дневния ред?

— Предвидили сме демонстрация на видеокомпресията в зала на същия етаж — обади се Гарвин.

— Чудесно. Хайде да я видим.Заскърцаха столове. Всички станаха и се заизнизваха от стаята. Мередит събираше материалите си по-бавно. Сандърс също се позабави.

Когато останаха сами, попита:

— Какво беше всичко това, по дяволите?

— Кое?

— Глупостите за контролните чипове и четящите глави. Изобщо не ти е ясно За какво говориш.

— Не си прав — ядоса се тя. — Оправях кашата, която си забъркал. — Мередит се облегна на масата и го загледа унищожително. — Слушай, Том. Реших да се вслушам в съвета ти от вчера и да кажа истината за устройството. Сутринта обясних, че проблемите са сериозни, че ти ги познаваш много добре и ще ги обясниш. Подготвих почвата да разкажеш онова, което искаше. И изведнъж ти се явяваш и твърдиш, че няма съществени проблеми.

— Но аз останах с впечатление, че вчера се споразумяхме…

— Тези хора не са глупави и няма да можем да ги излъжем. — Мередит щракна куфарчето си. — Добросъвестно предадох думите ти. А после казваш, че не знам какво говоря.

Сандърс прехапа устни, мъчеше се да овладее гнева си.

— Не знам какво според теб става тук — продължи тя. — Хората не се интересуват от технически подробности. Няма да различат четяща глава от вибратор. Интересува ги само дали нещата са под контрол и има ли човек, който да отговаря за решаването на проблемите. Искат увереност. А ти не им я вдъхна. Затова се наложи да скоча и да наговоря куп технически глупости. Трябваше да замажа положението. Постарах се доколкото можах. Да бъдем обаче откровени: днес не бе убедителен, Том. Никак.

— По дяволите — каза той, — говориш само за престижа. За престижа на фирмата на фирмено съвещание. Но в края на краищата някой трябва да произведе проклетото устройство…

— Слушай…

— От осем години ръководя отдела и го ръководя безупречно…

— Мередит — подаде глава Гарвин. Двамата млъкнаха.

— Чакаме, Мередит — каза Гарвин и изгледа студено Сандърс.

Тя грабна куфарчето и изфуча от залата.

Сандърс веднага слезе в кабинета на Блакбърн.

— Трябва да се видя с Фил.

Секретарката му Сандра въздъхна.

— Много е зает днес.

— Трябва да го видя още сега.

— Нека да проверя, Том. — Тя натисна копчето на вътрешната уредба. — Фил! Том Сандърс е тук. — За миг се заслуша, после се обърна към него: — Каза направо да влизаш.

Сандърс влезе в кабинета на Блакбърн и затвори вратата. Блакбърн се изправи зад бюрото и прокара ръце по гърдите си.

— Том, радвам се, че слезе. Двамата се здрависаха набързо.

— Не се получава с Мередит — веднага заяви Сандърс, още ядосан от срещата си с нея.

— Да, зная.

— Струва ми се, че няма да се сработим. Блакбърн кимна.

— Знам. Тя вече ми каза.

— А! Какво ти каза?

— Разказа ми за вчерашната среща, Том.