Разкриване

Сандърс се намръщи. Не си представяше, че тя е в състояние да обсъжда срещата.

— Вчерашната ли?

— Обясни ми, че си я подложил на сексуален тормоз.

— Какво съм направил?

— Хайде, Том, не се горещи. Мередит ме увери, че няма да повдига обвинения. Можем да се оправим вътре във фирмата, без много шум. Така ще е най-добре за всички. Всъщност тъкмо разглеждах организационните схеми и…

— Чакай малко — прекъсна го Сандърс. — Тя твърди, че аз съм тормозил сексуално нея? Блакбърн се втренчи в него.

— Том! Отдавна сме приятели. Мога да те уверя, че не е задължително да правим проблем от случката. Защо да се разчу-ва из фирмата? Защо да научава жена ти? Както казах, можем да се оправим без много шум. Така че всички да са доволни.

— Чакай малко, не е вярно…

— Том, само една минута, моля те. Най-важното е да ви разделим. Така че да не си й подчинен. Мисля, че идеалният вариант за теб е повишение в друга насока.

— Какво значи това?

— Виж. Има вакантно място за заместник по техническите въпроси в поделението за клетъчни телефони в Остин. Искам да те прехвърля там. Запазваш длъжността, заплатата и привилегиите. Всичко се запазва, само че ще бъдеш в Остин и няма да имаш пряка връзка с нея. Как ти звучи?

— Остин.

— Да.

— Клетъчни телефони.

— Да. Чудесен климат, добри условия за работа… университетски град… възможност да отървеш семейството от безкрайните дъждове…

— Но „Конли“ смята да продаде завода в Остин! — възкликна Сандърс.

Блакбърн седна на стола зад бюрото.

— Нямам представа откъде си чул това, Том — спокойно отговори той. — Но изобщо не е вярно.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Повярвай ми, през ум няма да им мине да продадат завода в Остин. Защо им е, няма никакъв смисъл.

— Тогава защо правят инвентаризация на завода?

— Сигурен съм, че ще разнищят всички дейности. Виж, Том.

От „Конли“ се тревожат за приходите след сливането, а както знаеш, заводът в Остин е много рентабилен. Предоставихме им данните. Сега те ги проверяват, за да се убедят, че са верни. Но не е възможно да го продават. Производството на клетъчни телефони неизменно ще се разширява, Том. Ти го знаеш. Затова според мен свободната длъжност в Остин е отлична възможност за развитието на твоята кариера.

— Но това значи, че напускам новите изделия, нали?

— Ами да. Въпросът е да те изтеглим от това поделение.

— Тогава няма да бъда в новата фирма след обособяването й.

— Така е.

Сандърс закрачи напред-назад.

— Това е напълно неприемливо.

— Хайде да не избързваме — каза Блакбърн. — Да разгледаме всички последствия.

— Фил, не знам какво ти е казала, но…

— Разказа ми всичко…

— Според мен обаче трябва да знаеш…

— И аз искам да знаеш, Том — прекъсна го Блакбърн, — че не изразявам мнение за онова, което е могло да се случи. Нито ми е работа, нито ме интересува. Просто се мъча да разреша труден проблем във фирмата.

— Фил, слушай. Не съм направил нищо.

— Разбирам, че може би така го възприемаш, но…

— Не съм я тормозил. Тя ме тормозеше.

— Убеден съм, че може да ти се е сторило така, но…

— Фил, честно ти казвам. Само дето не ме изнасили. — Сандърс се разхождаше нервно. — Фил, не аз, а тя упражни сексуален тормоз спрямо мен.

Блакбърн въздъхна и се отпусна на стола Започна да почуква с молив в ъгъла на бюрото.

— Откровено казано, Том, трудно ми е да повярвам.

— Така си беше.

— Мередит е красива жена, Том. Много жизнена, сексапилна. Според мен е естествено един мъж… хм… да изгуби самообладание.

— Фил, не ме чуваш. Тя ме тормозеше. Блакбърн сви безпомощно рамене.

— Чувам те, Том. Просто… трудно ми е да си го представя.

— Тя атакува. Искаш ли да чуеш какво стана вчера?

— Добре. — Блакбърн се размърда на стола. — Разбира се, че искам да чуя твоята версия. Том, работата е там, че Мередит има много големи връзки във фирмата Направи впечатление на изключително важни хора.

— Искаш да кажеш Гарвин.

— Не само Гарвин. Мередит има опора на няколко места.

— „Конли-Уайт“ ли?

Блакбърн кимна.

— Да. И там.

— Не искаш ли да чуеш моя разказ за вчерашната случка?

— Разбира се, че искам — каза Блакбърн и прокара пръсти през косите си. — Разбира се. Искам да бъда съвсем справедлив. Мъча се обаче да ти внуша, че независимо от всичко ще се наложат известни размествания. А Мередит има важни съюзници.

— Значи няма значение какво казвам. Блакбърн намръщено го гледаше как се разхожда из кабинета.

— Разбирам, че си разстроен. То се вижда. Освен това във фирмата те ценят. Но се опитвам да ти обясня, Том, че трябва да погледнеш нещата в очите.

— Какви неща? Блакбърн въздъхна

— Имаше ли свидетели вчера?

— Не.

— Значи разполагаме само с твоята версия срещу нейната

— Така излиза

— Иначе казано, загубена работа.

— Ами! Няма причини да се приема, че аз лъжа, а тя казва истината