Разкриване

— Питам дали сте проявили инициатива. Сам ли решихте да го направите? Или например тя взе ръката ви и я сложи…

— Не. Сам го направих.

— А предишните ви задръжки?

— Бях възбуден. Настроен. Вече не ме интересуваше.

— Добре. По-нататък. Сандърс избърса чело.

— Говоря ви напълно откровено.

— Съвсем правилно. Това е най-добрият подход. Моля, продължете.

— Тя лежеше на дивана с вдигната пола, искаше да проникна в нея, да… Пъшкаше, нали разбирате, повтаряше „не, не“ и изведнъж пак ме обхвана нежелание, затова казах „Добре, няма да го правим“, станах от канапето и започнах да се обличам.

— Сам се отдръпнахте.

— Да.

— Защото тя каза „не“?

— Не, това беше само претекст. Защото пак ми стана неудобно.

— Аха Станахте от канапето и започнахте да се обличате…

— Да.

— Казахте ли нещо в този момент? Примерно да обясните поведението си?

— Да, казах й, че според мен не е редно и не ми е приятно.

— Тя как реагира?

— Много се ядоса. Започна да ме замеря с разни предмети. После ме удари. И ме издраска.

— Останаха ли следи?

— Да.

— Къде?

— По шията и по гърдите.

— Заснети ли са?

— Не.

— Добре. И така, тя ви издраска, вие какво направихте?

— Просто се мъчех да се облека и да се махна оттам.

— Не отвърнахте пряко на нападението?

— Вижте, в един момент я блъснах назад, за да се освободя от нея, тя се удари в масата и падна на пода.

— От думите ви излиза, че блъскането е било самоотбрана

— Да Късаше копчетата на ризата ми. Трябваше да се прибера у дома, не исках жена ми да види разкъсаната риза и затова я блъснах.

— Направихте ли нещо, което не е било самоотбрана?

— Не.

— Ударихте ли я?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Добре. Какво се случи по-нататък?

— Тя ме замери с чаша. Но аз вече бях почти облечен. Отидох да прибера телефона си от перваза и после тръгнах…

— Извинявайте. Прибрахте телефона си? Какъв е той?

— Клетъчен. — Сандърс го извади от джоба си и го показа — Всички във фирмата имаме, защото ги произвеждаме. А аз тъкмо се обаждах от кабинета й, когато тя започна да ме целува

— Значи е започнала да ви целува, когато сте говорили по телефона?

— Да.

— С кого разговаряхте?

— Диктувах на телефонен секретар.

— Ясно. — Фернандес явно бе разочарована. — Моля продължете.

— Отидох до прозореца, прибрах телефона и се махнах от оня проклет кабинет. Тя крещеше, че не бивало да постъпвам така с нея и че щяла да ме убие.

— Вие какво й отговорихте?

— Нищо. Просто си тръгнах.

— Кога беше това?

— Около седем без петнайсет.

— Някой видя ли ви, когато си тръгвахте?

— Чистачката.

— Случайно да знаете името й?

— Не.

— Виждали ли сте я преди?

— Не.

— Според вас служителка ли е на вашата фирма? — Беше с фирмена униформа. Нали разбирате, фирмата, която почиства стаите.

— Аха. И после? Сандърс сви рамене.

— Прибрах се у дома.

— Разказахте ли на жена си за случката?

— Не.

— Разказахте ли на някой друг?

— Не.

— Защо?

— Защото като че бях изпаднал в шок. Фернандес млъкна и прегледа бележките си.

— Така. Казвате, че спрямо вас е упражнен сексуален тормоз. Описахте недвусмислена увертюра от страна на тази жена. Тъй като ви е началник, бих могла да направя извода, че се излагате на известен риск, като отхвърляте предложението й.

— Да. Бях разтревожен. Разбира се. Но нямам ли право да й откажа? Не е ли така?

— Естествено, че имате право. Опитвам се да разбера душевното ви състояние в този момент.

— Бях много разстроен.

— И въпреки това не сте искали да споделите с никого? Не сте искали да разкажете неприятната случка на колега? Или на приятел? На човек от семейството, примерно на брат си? Изобщо на някого?

— Не. Въобще не ми мина през ума Не знаех как да постъпя — според мен бях изпаднал в шок. Само ми се искаше да се махна. Искаше ми се да си втълпя, че не се е случвало.

— Записахте ли нещо?

— Не.

— Добре. И така, казахте, че не сте разказали на жена си. Може ли да се твърди, че сте скрили от нея? Сандърс се поколеба, после каза:

— Да.

— Често ли криете от нея?

— Не. Но в този случай става дума за предишна приятелка, според мен жена ми нямаше да прояви разбиране. Не исках да я занимавам.

— Имали ли сте други връзки?

— Това не беше връзка.

— Питам ви като цяло. От гледна точка на отношенията с жена ви.

— Не, не съм имал връзки.

— Добре. Съветвам ви веднага да разкажете на жена си. Всичко. Защото тя със сигурност ще разбере, ако вече не е разбрала. Колкото и да ви е трудно, ще запазите отношенията си с нея само ако сте пределно откровен.

— Хубаво.

— Сега да се върнем към вчерашната случка Какво стана после?

— Мередит Джонсън се е обаждала вкъщи и е разговаряла с жена ми.

Фернандес повдигна вежди.

— Ясно. Очаквахте ли подобно нещо?

— Господи, не. Уплаших се до смърт. Но тя явно е била любезна и е казала само, че тазсутрешното съвещание се отлага за осем и половина.

— Ясно.

— Когато отидох днес на работа обаче, разбрах, че всъщност съвещанието е започнато в осем.

— Значи сте пристигнали със закъснение, изпаднали сте в неловко положение и така нататък.

— Да.

— И смятате, че е нагласено нарочно?

— Да.

Фернандес погледна часовника си.

— Съжалявам, но нямам много време. Набързо ми разкажете какво се случи днес, ако ви е възможно.