Разкриване

— Да де. И последно, трябва да посочим така нареченото враждебно отношение на работното място. То се създава, когато лицето е подложено на тормоз при различни обстоятелства, които сами по себе си може и да не са свързани със секса, но в края на краищата се свеждат до тормоз на основата на различия в пола. Според мен случката сама по себе си не е достатъчна, за да твърдим, че съществува враждебно отношение.

— Ясно.

— За съжаление описаната от вас случка далеч не е ясна и недвусмислена По-късно можем да се позовем на допълнителни доказателства за тормоз. Примерно ако ви уволнят.

— Според мен фактически съм уволнен — каза Сандърс, — защото ме изтеглят от отдела и няма да участвам в обособяването на акционерното дружество.

— Разбирам. Но предложението на фирмата да ви прехвърлят на длъжност на същото равнище усложнява нещата. Защото фирмата може да твърди — и то според мен с основание, — че не ви дължи нищо освен запазване на ранга. Никой не ви е обещавал кокошката със златните яйца при обособяването. Още повече, то е предвидено за бъдещето и може никога да не се осъществи. Фирмата ще настоява, че не ви дължи обезщетение за надеждите или за мъглявите очаквания за бъдещето, което може да се развие и по друг начин. Затова тя ще твърди, че предложението за друга длъжност със същия ранг е напълно приемливо, и би било неразумно от ваша страна да го отхвърляте. И още, че фактически вие напускате, а не сте уволнен. И така топката се прехвърля обратно към вас.

— Но това е нелепо!

— Не е. Да предположим например следното: знаете, че сте болен неизлечимо от рак и ви остават шест месеца живот. Ще бъде ли длъжна фирмата да изплати печалбите от обособяването на вашите наследници? Очевидно не. Ще участвате само ако работите във фирмата, когато стане обособяването. Ако не работите, не получавате нищо. Фирмата не е поели никакви по-общи задължения към вас.

— Все едно, че съм се разболял от рак.

— Не, казвам само, че сте ядосан и смятате, че фирмата ви дължи нещо, но съдът няма да се съгласи с вашата позиция. От опит знам, че исковете за сексуален тормоз често съдържат подобно отношение. Хората се чувстват онеправдани и ядосани, смятат, че имат права, каквито всъщност нямат.

Сандърс въздъхна.

— Щеше ли да е различно, ако бях жена?

— По същество не. Дори при най-недвусмислените ситуации, при най-крайните изстъпления се оказва невероятно трудно да се докаже сексуалният тормоз. Най-често се случва както при вас: зад затворени врати, без свидетели. Разполагаме само с твърденията на двете страни. И тогава, ако няма ясни доказателства в подкрепа на едната или другата страна, често пъти се проявява предубеждение към мъжа.

— Аха

— Въпреки това една четвърт от делата за сексуален тормоз са заведени от мъже. По-голямата част от исковете са срещу началници мъже. но една пета са срещу жени. Броят им непрекъснато расте, защото все повече жени се издигат на ръководни длъжности. л

— Не знаех.

— По този въпрос не се говори много — каза Фернандес и го изгледа над очилата. — Но се случва. А според мен може и да се очаква.

— Защо смятате така?

— Тормозът е властничество — превишаване на властта на висшестоящия спрямо подчинения. Знам модното схващане, че жените по природа се различават от мъжете и никога не биха тормозили подчинен. Но от моята позиция съм виждала какво ли не. Виждала съм и съм чувала невъобразими неща. Едва ли бихте повярвали, ако седна да ги разказвам. Затова гледната ми точка е по-различна. Аз лично не се занимавам с теория. Трябва да работя с факти. А ако се съди от фактите, няма особена разлика в поведението на мъжете и жените. Най-малкото не може да се разчита на подобна разлика.

— Значи ми вярвате?

— Няма значение дали ви вярвам. Въпросът е дали реално разполагате с аргументи и оттам какво бихте могли да предприемете. Уверявам ви, че не ми разказвате нищо ново. Не сте първият мъж, който се обръща към мен с молба за адвокатска помощ.

— Какво ще ме посъветвате да направя?