Седмият папирус

Никълъс хвана Роян за рамото и я отведе към предния край на товарния трюм при пътническите седалки.

— Вържи си колана! — нареди й и надникна в пилотската кабина.

— Вече си мислех, че искаш да останеш — поздрави го Джени, но дори не вдигна глава от таблото. — Дръж се здраво! Потегляме.

Никълъс се хвана за облегалката на първия пилот, докато Джени и Фред заедно бутаха двойната ръчка между тях. Голямата Доли набра скорост и бързо се насочи към края на пистата.

Никълъс погледна през рамото на приятеля си и забеляза размазаните силуети на войниците, облечени в маскировъчни униформи. Бяха се скрили в храстите до самата писта и щом самолетът мина покрай тях, започнаха безразборна стрелба подир него.

— Ако си мислят, че с коркови тапи ще постигнат нещо — изсумтя пренебрежително Джени. — Голямата Доли си е имала работа с къде-къде по-големи калпазани. — И отлепи херкулеса от земята.

Стрелнаха се над главите на неприятеля и пилотът насочи самолета към небесните висини.

— Уважаеми пътници, добър ден. Добре дошли на борда на „Африкеър“. Благодаря, че избрахте услугите на нашата компания. Извършваме чартърен полет от аерогара Розейрес до Малта — започна да се шегува по микрофона той, но изведнъж възкликна: — Хо-хо, откъде пък се взе това писанче?

Точно пред тях джет рейнджърът се беше издигнал над гъстата растителност близо до Нил. Хеликоптерът се беше обърнал с опашката си към тях и пилотът навярно не беше забелязал приближаващия херкулес; иначе нямаше все тъй безгрижно да набира височина точно пред носа му.

— Сто и петдесет метра от обекта, скорост сто и десет бала — погледна към таблото пред себе си Фред и предупреди баща си, докато не е станало късно. — Не сме набрали достатъчно височина да завием.

Хеликоптерът беше толкова близо, че Никълъс различаваше фигурата на Тума Ного на предната седалка. Лъскавите му очила отразяваха слънчевата светлина и му придаваха отдалеч вид на слепец. Дори те обаче не можеха да прикрият ужаса, който се изписа по тъмното му лице. Може би за стотни от секундата, преди да е станало твърде късно, пилотът на хеликоптера извърна машината си на сто и осемдесет градуса, за да се размине с носа на самолета. Сблъсъкът изглеждаше вече неизбежен, но като по чудо лекият, маневрен вертолет успя да се преобърне и да пропадне точно под херкулеса, който се канеше да го помете. Тримата в пилотската кабина едва-едва усетиха как двете летящи тела се докосват и после всичко отмина.

И все пак рязката маневра се оказа твърде сложна за пилота на хеликоптера, който застрашително се наклони с носа си към земята. Голямата Доли безгрижно продължаваше по пътя си към облаците, но джет рейнджърът остана да се бори с гравитацията на сто и двадесет метра от земята. Машината постоянно губеше височина и й оставаха някакви си петдесет-шестдесет метра, преди да е станало фатално късно. В този миг обаче крехкият хеликоптер попадна в турбулентната диря на херкулеса. Двигателите на самолета вървяха с мощност от четири хиляди и деветстотин конски сили и за малкия вертолет просто не оставаше възможност за измъкване.

Като сухо листо, подхванато от есенния вятър, хеликоптерът се завъртя на няколко пъти безпомощно из въздуха, и се заби с все сила в земята. Дори в момента на удара перката на рейнджъра се въртеше на пълни обороти. Под тежестта на машината крехкият фюзелаж се намачка като станиол за печене на фурна и Ного напусна света на живите още преди горивото в резервоарите да се е запалило и разбитият вертолет да избухне.

Когато Джени най-после набра достатъчно височина да завие, той плавно насочи Голямата Доли по курса й на север. Тримата в пилотската кабина извърнаха глави назад и погледнаха зад крилото на самолета. Над пистата се издигаше черен стълб от дим и вятърът едва сега започваше да го разнася из африканското небе.

— Нали каза, че хеликоптерът бил вражи? — попита Джени. — Значи по-добре те, отколкото ние.

Пилотът насочи Голямата Доли по курса й на север и самолетът полетя над безкрайната пустош на Суданската долина, а Никълъс се върна при останалите в голямата кабина.

— Да наместим ранените по-удобно — предложи той.

Сапьора и Роян разкопчаха предпазните си колани и заедно с него отидоха при партизаните. В бързината шестимата ранени бяха оставени по пода на самолета.

Скоро обаче Никълъс се отдели от групата и застана пред добре заредения килер зад пилотската кабина. От единия от рафтовете си избра студена консервирана супа, а от хладилника извади пресен хляб, нарязан фабрично на филийки. Докато водата за чая вреше, той се разрови из чантата си и извади найлоновия плик с лекарствата. Отвори едно от шишенцата и изсипа пет таблетки в дланта си.

Скри се отново в килера и стри таблетките на прах. След това изля от врялата вода в две от порцелановите чаши на Джени, пусна пликчетата за чай и изсипа белия прах. Разбърка внимателно и доволно потри ръце. Колкото и да се правеше на египтянка, у Роян течеше твърде много английска кръв в жилите, за да откаже един освежителен чай.