СЕНКИТЕ

С тези думи тя върна мрежичката пред лицето си на мястото й и понечи да се отдалечи.

- Какво ти е щукнало?

Майкен сиря и погледна през рамо.

- Какво означава тази дума?

- Какво възнамеряваш да правиш? Да го държиш затворен там като морско свинче до края на дните му?

Какво беше „морско свинче“?

Тя присви очи под мрежестия воал.

- Това не те засяга. Единственото, за което би трябвало да се притесняваш, е да не му се случи нещо. И му донеси истинско легло.

На горкия мъж можеше поне да му е удобно, докато тя измислеше безопасен начин да му върне свободата. Успя да свие зад ъгъла, далеч от очите на С’Екс, преди да започне да трепери... преди да се наложи да се подпре на стената, за да не падне.

Когато затвори очи, единственото, което виждаше, бе пленникът, излязъл иззад паравана, след като се беше измил. Тялото му... спираше дъха, голата му фигура бе приковала очите, мислите, дъха й. Широки рамене, яки гърди, издължено тяло – той сякаш бе изваян от някой скулптор, а не беше син на смъртни. И разбира се - онези части на тялото му. Които я бяха накарали да се изчерви толкова силно, че се бе уплашила да не би мрежичката пред лицето й да се стопи.

Казваше си, че просто ще му помогне, и това бе вярно. Наистина. Ала би било глупаво да си затваря очите за това парещо любопитство. Може би дори - опасно глупаво.

О, всевишни звезди, какво правеше?

* * *

Трез седна на кушетката за прегледи, при което главата му едва не се удари в лампата. Докато той се навеждаше, за да се смести, доктор Джейн дойде при него.

- Чакай, нека да я дръпна настрани.

След като разрешиха този дребен проблем, Трез сграбчи тънкия дюшек под задника си толкова силно, сякаш му предстоеше да се понесе с влакче на ужасите. А той ги ненавиждаше.

Доктор Джейн придърпа едно кръгло столче и като седна, загърна двете половини на бялата си престилка и отпусна ръце на коленете си. Вдигна очи към него, видимо готова да го изчака толкова дълго, колкото му бе необходимо, за да събере мислите си.

Трез се прокашля и заяви:

- Тя няма да дойде. Не иска да я човъркат, докато се чувства добре.

- Разбирам.

Трез я зачака да продължи, напомняйки си да бъде любезен, тъй като тя бе шелан на Ви.

Когато доктор Джейн не добави нищо повече, той се намръщи.

- Това ли е всичко?

- Какво очакваш да кажа? Че двамата с Мани ще я заставим насила да дойде да я прегледаме? Не мога да го направя... няма да го направя.

Никакво облекчение не го обзе при тези думи и той си даде сметка, че му се беше искало доктор Джейн да принуди Селена да дойде. На това му се казваше лицемерие и изобщо не се връзваше с твърденията му, че само тя щяла да взема решенията, които я засягат.

- Как мога да съм сигурен, че ще изкара тази нощ? - попита е усилие.

- Искаш да кажеш без нов пристъп?

- Аха.

- Не можеш да си сигурен. - Доктор Джейн приглади късата си руса коса назад. - Дори да я прегледам сега, не бих могла да ти кажа кога ще настъпи следващият. Не знам много за тази болест, но от онова, което научих, това е част от проблема. Няма продромална фаза.

- Какво е това?

- Ти страдаш от мигрена, нали? - Трез кимна и тя посочи очите си. - И получаваш аура около двайсет-трийсет минути преди болката да се появи, нали? Е, понякога болните усещат изтръпване в крайниците, при други се наблюдават сетивни аномалии - причуват им се неща или пък усещат миризми, които ги няма. При заболяването на Селена обаче няма никакво предупреждение, че предстои акутна фаза. Вцепенението като че ли се случва изневиделица.

- Говори ли с онзи идиот Хавърс?

- Оказа се, че дори не е чувал за подобна болест. Най-близкото, на което се е натъквал, е лечението на артритни синдроми. - Доктор Джейн поклати глава. - Което ме кара да се чудя дали ако можехме да направим генетичен тест на Избраниците, няма да открием някой рецесивен ген. При подобен ограничен генетичен фонд за размножаване често се наблюдава точно този тип епидемиологично огнище. - Тя сви рамене. - Но да се върнем на Селена. Ще ми се да можех да ти кажа какво предстои или поне какво да очаквате. За съжаление, не мога. Направих й пълни кръвни изследвания - белите й кръвни телца са леко завишени, както и маркерите за възпаление, но иначе всичко е нормално. Мога да кажа само, че ако тя е в състояние да става и да се движи, ставите очевидно функционират добре, а те сами ще ни съобщят, когато се появи проблем.

Трез изпука кокалчетата си, едно по едно.

- Можем ли да направим нещо за нея?

- Нищо, за което да се сещам в момента. Едно от предизвикателствата е, че не разбираме механизма на това заболяване. Подозирам, че след костния растеж, провокиран от бог знае какво, имунната й система успява да се възстанови незнайно как и атакува нежелания материал, унищожавайки го, сякаш е вирус или инфекция. И очевидно защитният механизъм на тялото й знае кога да спре, тъй като скелетът й си остава незасегнат. Вероятно в „костните“ образувания има нещо различно, но няма как да знам, преди да сме направили биопсия.