Сфера

Норман стоеше пред металния корпус на кораба. Роботът беше дръпнат встрани. Норман имаше чувството, че е изправен пред голям реактивен самолет — извита метална повърхност и врата със заоблени краища. Въпреки че си налагаше да бъде спокоен, Норман чувстваше нервност. Заслуша се в дишането на останалите и стигна до извода, че те също са неспокойни.

— И така? — запита Барнс. — Всички ли са тук?

— Сър, — обади се Едмъндс, — почакайте, ако обичате видеокамерата.

— Добре. Чакаме.

Всички се подредиха пред вратата, без да си свалят шлемовете. Нищо няма да се види на снимката, помисли си Норман.

— Заснимаме — обади се Едмъндс.

Тед: — Бих искал да кажа няколко думи.

Хари: — За Бога, Тед. Кога най-сетне ще се откажеш?

Тед: — Мисля, че е важно.

Хари: — Добре тогава. Започвай.

Тед: — Здравейте. Аз съм Тед Филдинг, застанал съм пред вратата на неизвестен космически кораб, открит…

Барнс: — Почакай малко, Тед. „Тук, пред вратата на един неизвестен космически кораб“ звучи като „пред гроба на незнайния войн“.

Тед: — Не ти ли харесва?

Барнс: — Ами просто получих странни асоциации.

Тед: — Мислех, че на всички ще ви хареса.

Бет: — Не можем ли просто да влезем?

Тед: — Добре де. Няма значение.

Хари: — Какво се готвеше да изтърсиш?

Тед: — Няма значение. Ще го направим без излишни коментари по повод историческия момент.

Хари: — Чудесно. Хайде да отваряме.

Тед: — Мисля, че всички знаят как се чувствам. Струва ми се, че все пак трябва да кажем нещо.

Хари: — Ами кажи го, по дяволите!

Тед: — Слушай, кучи сине, дотегна ми с твоето всезнайковско държание…

Барнс: — Спрете записа, моля.

Едмъндс: — Записът преустановен, сър.

Барнс: — Всички да се успокоят.

Хари: — Цялата тази церемония според мен е напълно излишна.

Тед: — Не е излишна, а съвсем необходима.

Барнс: — Е, добре. Аз ще го направя. Включете записа.

Едмъндс: — Включвам записа.

Барнс: — Говори капитан Барнс. Предстои да отворим входния люк. На този исторически момент присъстват освен мен Тед Филдинг, Норман Джонсън, Бет Халпърн и Хари Адамс.

Хари: — Защо съм последен?

Барнс: — Съобщих ви от ляво на дясно, Хари.

Хари: — Не е ли странно, че единственият черен беше съобщен накрая?

Барнс: — Хари, съобщих ви от ляво на дясно. По начина, по който сте се подредили.

Хари: — И дори след единствената присъстваща жена. Аз съм професор, а Бет е само главен асистент.

Барнс: — Хари…

Тед: — Знаеш ли, Хал, може би трябваше да съобщиш научните ни звания и университетите, в които работим…

Хари: — Какво не му харесахте на азбучното подреждане…

Барнс: — Стига вече! Омръзна ми! Спрете записа!

Едмъндс: — Записът спрян, сър.

Барнс: — Боже мили!

Той обърна гръб на групата и разклати шлема си. Дръпна металната плоча, протегна пръст и натисна единия от бутоните. Светна жълт надпис „Готови“.

— Всички да останат на собствен въздух — нареди Барнс.

Продължиха да дишат от бутилките, в случай че атмосферата вътре в кораба се окаже токсична.

— Готови ли сте?

— Готови.

Барнс натисна бутона с надпис „Отваряне“.

Блесна предупредителен знак: РЕГУЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРАТА. После с тихо бръмчене вратата се отвори встрани, досущ като врата на самолет. За миг Норман не можеше да види нищо в тъмнината отвъд. Пристъпиха напред предпазливо, осветявайки с прожекторите покрития със сложна инсталация и заплетени тръби коридор.

— Бет, провери въздуха.

Бет вдигна капака на портативен газов монитор. Екранът светна.

— Хелий, кислород, въглероден двуокис и водни изпарения. В изискваните пропорции. И с необходимото налягане. — Корабът е регулирал атмосферата си към нашата среда.

— Така изглежда.

— Добре. Един по един.

Барнс свали шлема си пръв и опита въздуха.

— Струва ми се наред. С леко металически вкус, но му няма нищо — той пое два пъти дълбоко и кимна. Останалите свалиха шлемовете си и ги оставиха на пода.

— Така е по-добре.

— Ще тръгваме ли?

— Защо не?

Настъпи кратък миг на колебание и тогава Бет престъпи прага.

— Дамите първи.

Останалите я последваха. Норман погледна назад, към оставените на пода жълти шлемове. Едмъндс, опряла око във визьора на камерата го подкани:

— Вървете напред, доктор Джонсън.

Норман се обърна, и влезе в кораба.

ВЪТРЕШНОСТТА

Стояха на тясна пътека, увиснала високо във въздуха. Норман насочи лъча надолу и далеч под него блесна дъното на металния корпус. Наоколо в мрака се различаваха очертанията на гъста мрежа от подпори и носещи греди.

— Прилича на нефтена рафинерия — произнесе Бет. — Кръстосана конструкция, поддържаща външния корпус. Притежава невероятна издръжливост във всички посоки. Както предполагахме, корабът е невероятно здрав. Построен е да издържа на огромни натоварвания. Вероятно по-навътре има втори корпус.

Норман си спомни, че на времето Барнс бе работил като космоинжинер.

— Не само това — отвърна Хари и насочи светлината към корпуса. — Вижте, оловен слой.

— Радиационен щит?

— Това трябва да е. Дебел е поне шест инча.

— Значи корабът е бил построен да издържа на радиация.

— И то на доста мощна радиация — рече Хари.