Сфера

— Това означава ли, каквото си мисля че означава? — попита Бет.

— Точно това — кимна Хари. — Кавалерията идва на помощ.

— Дявол да го вземе! — Бет плесна с ръце.

— Бурята вероятно е утихнала. Изпратили са няколко кораба, които ще са тук, след не повече от шестнадесет часа.

— А какво означава „настройка автоматична“?

Отговорът дойде незабавно. Всички монитори в станцията се включиха едновременно. В горния десен ъгъл на всеки един се появи миниатюрен часовник с цифрите 16:20:00. Числата се завъртяха обратно.

— Автоматично отброяване на времето.

— Може би съществува някаква инструкция за подготовка на станцията, преди да я напуснем? — предположи Бет.

Норман не откъсваше поглед от брояча. Спомни си, че също такъв брояч имаше в миниподводницата.

— А какво ще правим с подводницата? — запита той.

— Мисля, че трябва да я задържим с нас — рече Бет. Тя погледна часовника си. — Имаме още четири часа, преди да се налага поредната пренастройка.

— Доста време.

— Да.

Но Норман се питаше, дали ще могат да оцелеят през тези шестнадесет часа.

— Е, новината е чудесна! — възкликна Хари. — Вие двамата защо сте така смачкани?

— Чудя се, дали ще изкараме — призна си Норман.

— Че защо да не изкараме? — учуди се Хари.

— Защото Джери може да направи нещо преди това — обясни Бет. Норман внезапно почувства раздразнение към нея. Нима не осъзнаваше, че по този начин би могла да внуши идеята на Хари?

— Не бихме могли да издържим повторна атака срещу станцията — приключи тя.

Млъквай, Бет, гневеше се мислено Норман. Не разбираш ли, че това е опасно.

— Атака срещу станцията ли? — попита Хари.

— Хари, — побърза да се намеси Норман, — мисля, че трябва да поговориш още веднъж с Джери.

— Наистина ли? Защо?

— Искам да проверя, дали не можеш да го вразумиш.

— Не зная дали ще мога — сви рамене Хари. — Да го вразумя.

— Все пак да опитаме — рече Норман и погледна към Бет. — Заслужава си.

Норман знаеше, че всъщност няма да разговаря с никакъв Джери. Ще говори с част от Хари. Подсъзнателна част, сенчестата половина. Как да постъпи? Кои от познанията си да използва?

Седеше пред екрана и си мислеше: Какво всъщност знам за Хари? Израсъл е във Филаделфия, бил е слабо физически, но необичайно надарено умствено хлапе, болезнено срамежливо, затворено в себе си и презирано от приятелите и семейството заради своя интелект. Какво му беше признал веднъж — че докато навлизал в тайните на математиката, другите деца се вълнували единствено как да забиват топката в коша. Дори и сега Хари ненавиждаше всякакви спортни игри. Детството му беше преминало под печата на презрението и омразата и когато най-сетне бе получил признание за таланта си, то бе дошло твърде късно. Белегът щеше да остане завинаги. Нищо не би могло да прогони маската на арогантен самохвалко.

ТУК СЪМ. НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.

— Джери.

ДА НОРМАН.

— Имам една молба.

СЛУШАМ ТЕ.

— Джери, много от нашите същества си отидоха и станцията е повредена.

ЗНАЯ. ДА ЧУЯ МОЛБАТА.

— Ще бъдеш ли така добър, да не сътворяваш повече?

НЕ.

— Защо?

НЕ ИСКАМ ДА СПРА.

Е, помисли си Норман, поне бързо стигнахме до същината на нещата. Без да губим време.

— Джери, зная, че дълго време си бил изолиран, столетия наред и че си се чувствал много самотен. Чувствал си, че никой не мисли за теб. Боляло те е, че никой не желае да играе с теб, че никой не е споделял твоите интереси.

ДА ТОВА Е ВЯРНО.

— И ето че сега ти можеш да сътворяваш и това ти е приятно. Обичаш да ни показваш какво можеш, да ни правиш впечатление.

ВЯРНО Е.

— За да ти обръщаме повече внимание.

ДА. ОБИЧАМ ДА МИ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ.

— Така е. Ние наистина ти обръщаме внимание.

ДА ЗНАЯ.

— Но твоите творения ни причиняват вреда, Джери.

НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА.

— И ни изненадват.

РАДВАМ СЕ.

— Джери, ние сме изненадани, защото ти играеш с нас.

НЕ ОБИЧАМ ДА ИГРАЯ. НЕ ОБИЧАМ ИГРИТЕ.

— Да, Джери, за теб това е игра. Това е вид спорт.

НЕ, НЕ Е.

— Така е — настояваше Норман. — Това е тъпа спортна игра.

Застанал непосредствено зад Норман, Хари попита:

— Необходимо ли е да му противоречиш по този начин? Ще го ядосаш. Според мен, Джери не обича да му противоречат.

Не се съмнявам, че не обичаш, помисли си Норман. Но вместо това отвърна:

— Знаеш ли, мисля, че е крайно време да съобщя на Джери истината за неговото поведение. Всъщност, това което върши не е никак интересно.

ТАКА ЛИ? НЕ Е ИНТЕРЕСНО?

— Никак. Джери, ти си разглезен и невъзпитан.

КАК СМЕЕШ ДА МИ ГОВОРИШ ПО ТОЗИ НАЧИН?

— Да. Защото се държиш глупаво.

— Майчице — извика Хари. — Внимавай с него.

МНОГО ЛЕСНО ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СЪЖАЛЯВАШ ЗА ДУМИТЕ СИ, НОРМАН.

Норман не пропусна да отбележи, че в процеса на разговора Джери бе запазил безпогрешен речник и синтаксис. Изчезнали бяха всички преструвки за наивитет и извънземно мислене. Самият Норман също се чувстваше по-уверен и силен. Вече знаеше с кого разговаря. Не с някакъв пришълец. И вече не се налагаше да опипва в мрака. Разговаряше с детската половина на друго човешко същество.

ПРИТЕЖАВАМ ПОВЕЧЕ СИЛА ОТКОЛКОТО МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ.

— Знам, че имаш сила, Джери — продължи Норман. — Но какво от това?

Зад него, Хари не можеше да стои на едно място.