Шантарам

— Ще помогнете на мечката да я тикнат пак в затвора, ако я пуснете да излезе така оттук — измърморих.

— Можем пак да пробваме с шапката и палтото — предложи Джозеф. — Може би по-голяма шапка… и… и по-модерно палто.

— Не мисля, че в модата е проблемът — въздъхнах. — От това, дето ми го разказа Джони, разбрах, че трябва да прекарате Кано оттук до Нариман Пойнт незабелязано от ченгетата, нали така?

— Да, Линбаба — отвърна Джозеф. В отсъствие на Касим Али Хюсеин, заминал на шестмесечна почивка в родното си село с по-голямата част от семейството си, Джозеф беше първенецът на бордея. Мъжът, пребит и порицан от съседите си, задето пиян нападна грозно жена си, беше станал водач. През годините след деня на побоя той спря да пие спечели отново любовта на жена си и уважението на съседите.

Включваше се във всеки важен Съвет или Комитет и работеше повече от всички в групата. Трезвен, той до такава степен се промени и беше толкова отдаден на благополучието на семейството и на общността, че когато Касим Али го назначи за свой временен заместник, изобщо не предложиха друго име.

— Край Нариман Пойнт е паркирал камион. Шофьорът казва, че ще натовари Кано да го изкара извън общината, извън щата. Ще го закара заедно с мечкарите в родното им място, в Утар Прадеш, чак към Горакпур, близо до Непал. Но шофьора го е страх да дойде тук, за да натовари Кано. Иска сами да откараме мечока при

него

. Но как, Линбаба? Как да закараме такъв грамаден мечок? Ясно, че полицейският патрул ще види Кано и ще го арестува. Ще арестуват и нас за помощ при бягство на мечките. Ами после, какво? Как да го направим, Линбаба? Това е проблемът. Затова мислим за маските.

—

Кано-уале кахан хей?

— попитах. Къде са дресьорите на Кано?

— Тук, баба! — отвърна Джитендра и ги изтика отпред.

Бяха се изкъпали и отмили яркосинята боя, с която обикновено бяха намазани, махнали бяха и всичките си сребърни украшения. Дългите им сплъстени кичури и украсени плитки бяха скрити под тюрбани. Бяха облечени с прости бели ризи и панталони. Без боята и украшенията сините мъже изглеждаха безрадостни, много по-дребни и слаби от фантастичните създания, с които се срещнах за пръв път в бордея.

— Кажете ми, Кано ще се вози ли на платформа?

— Да, баба! — отвърнаха те гордо.

— Колко време ще кротува?

— Един час, ако сме с него, до него и му говорим. Може и повече от един час, баба, ако не му се припишка. А тогава той винаги си казва пръв.

— Добре. Ще се вози ли на малка подвижна каручка на колела, ако ние я бутаме?

Докато се опитвах да им обясня каква платформа имам предвид — монтирана на колела, за превоз на плодове, зеленчуци — и стоки из бордея за продан — те спореха. Когато се изясниха, намериха такава количка и я докараха на поляната. Мечкарите енергично заклатиха глави — да, да, да, Кано ще се вози на такава каручка. Казаха и че е възможно да го прикрепят с въжета и той няма да възрази, ако първо му обяснят, че е нужно. Но държаха да разберат, какво точно съм намислил.

— На път за насам с Джони подминахме работилницата на стария Ракешбаба — обясних бързо. — Лампите светеха и видях много части от неговите скулптури на Ганеша. Някои са доста големи. Направени са от папиемаше и не са много тежки, а отвътре са кухи. Според мен са достатъчно големи да наденем една на главата на Кано и да покрием тялото му, ако е седнал. С малко коприна и няколко гирлянди от цветя за украса…

— Значи… Ти мислиш… — заекна Джитендра.

— Трябва да маскираме Кано като Ганеша — заключи Джони Пурата — и да го закараме с количката, като поклонение на Ганпати, чак до Нариман пойнт, надолу, по средата на улицата. Страхотна идея, Лин!

— Но Ганеш Чатурни свърши миналата седмица — възрази Джозеф. Говореше за ежегодния фестивал, на който возеха през града към плажа Чоупати стотици фигури на Ганеша — някои толкова малки, че се побираха в ръка, а други високи по десет метра — и ги хвърляха в морето сред близо едномилионна тълпа. — Аз самият бях в мела в Чоупати. Времето му изтече, Линбаба.

— Знам. И аз бях там. Оттам ми хрумна идеята. Според мен няма значение, че фестивалът е свършил. Ако видя Ганпати, по което и да е време на годината, изобщо няма да се замисля. Някой от вас ще задава ли въпроси, ако види как карат Ганеша на количка по улицата?

Приемаше се, че Ганеша, богът с глава на слон, е най-популярният бог — от целия индуистки пантеон, и бях сигурен, че на никого не би минало през ума да спре и претърси малко шествие, возещо на количка негова голяма скулптура.

— Мисля, че той е прав — съгласи се Джитендра. — Никой нищо няма да каже за Ганеша. Пък и в края на краищата, Ганеша е бог на пречките, нали?

Богът с глава на слон бе познат като Властелинът на пречките и Великият разрешител на проблеми. Хората в беда се обръщаха към него с молитви така, както християните се обръщат към своите светци — покровители. Той беше и божественият закрилник на писателите.