Шоколад

Целия петък бе в добро настроение, все се въртеше около мен, уж само да хвърли по едно око, ала всъщност само ми се пречкаше. Също като палаво дете топеше пръсти в сосовете, повдигаше похлупаците на платата и капаците на горещите тенджери, докато накрая се наложи да помоля Гийом да я заведе на фризьор в Ажен за няколко часа, само и само да не ми се мотае в краката. Върна се променена: с къса младежка прическа под екстравагантната шапка, с нови ръкавици и обувки. Всичките аксесоари бяха в любимия й черешов цвят.

— Започнах от долу на горе — доволно ме информира тя и се пльосна на любимия си стол. — До края на седмицата може да събера кураж да си купя цяла червена рокля. Представи си ме как дефилирам в църквата с нея. Уха!

— По-добре си почини — тросвам й се аз. — Довечера те чака празненство. Не искам да ми заспиш по средата на десерта.

— Няма — отвръща, но се съгласява да подремне за час в падащия следобед, докато аз слагам масата, а останалите се разотиват да поотпочинат и да се преоблекат за вечерта.

Масата е абсурдно голяма за малката трапезария на Арманд, при разумно разпределение ще побере всички ни. Бяха нужни четирима мъже, за да преместят масивното й дъбово туловище в новопостроената беседка под покрова от зеленина и цветя. Покривката е дамаска, поръбена с фина дантела. Мирише на лавандулата, с която е била покрита през дългите години след сватбата на Арманд. Неизползван досега подарък от баба й. Новите чинии са бели, поръбени с тънка ивица жълти цветчета; има три вида чаши, всичките кристални, по бялата покривка под тях танцуват разноцветни слънчеви зайчета. В средата поставям величествения букет от пролетни цветя, направен от Нарсис, край всяка чиния има по една прилежно сгъната салфетка. Във всяка салфетка е подпъхната картичка с имената на гостите: Арманд Воазен, Виан Роше, Анук Роше, Каролин Клермон, Жорж Клермон, Люк Клермон, Гийом Дюплеси, Жозефин Боне, Жюлиен Нарсис, Мишел Рижия, Бланш Дюманд, Серизет Плансон.

Последните две имена за миг ме сепват, после се сещам за Бланш и Зезет, които все още чакат Рижия надолу по реката. Едва сега си дадох сметка, че всъщност никога не съм знаела името на Рижия. Винаги съм била убедена, че е прякор, а не фамилия. Сигурно заради косата.

Гостите започнаха да прииждат точно в осем. Час по-рано излязох от кухнята, за да взема бърз душ и да се преоблека, а когато се върнах, под къщата на Арманд имаше вързана лодка. Тримата речни обитатели се изкачваха по брега. Бланш с неизменната си червена фуста, пристегната в кръста, нагоре с дантелена риза; Зезет в стара черна вечерна рокля, с татуирани в къна ръце и с рубин на веждата; Рижия с чисти джинси и бяла тениска. Всички носеха подаръци, увити в останки от опаковъчна хартия, тапети или парчета плат. След тях се появи Нарсис, спретнат в неделния си костюм, после Гийом с жълто цвете на ревера, накрая семейство Клермон, някак непоколебимо жизнерадостни, Каро хвърли предпазлив поглед към речните хора, но не свали усмивката от лицето си, твърдо решена да се весели, щом тази жертва се изисква от нея. Докато пийвахме аперитивите и замезвахме с осолени ядки и крекери, наблюдавахме как Арманд разопакова подаръците си: от Анук рисунка на котка, поставена в плик; от Бланш буркан мед; от Зезет кесийка с лавандула, с извезана буква „Б“ („Нямах време да избродирам торбичка с твойта буква, обясни тя нехайно, ама другата година, обещавам…“); от Рижия издялано от парче дъб листо, толкова нежно и крехко, че прилича на истинско, има и грозд жълъди в основата; от Нарсис голяма кошница плодове и цветя. Подаръците на семейство Клермон бяха по-разточителни. Каро й подари шал (не „Хермес“, както забелязах, но все пак копринен) и сребърна ваза; Люк плъзна към нея нещо лъскаво и червено в крепирана опаковка, като положи огромни усилия да не го види майка му. Очите на Арманд блеснаха дяволито, чу се едно възхитено „Уха!“, прибрано в шепата й. От Жозефин малък златен медальон с капаче. Поднася й го с извинителна усмивка.

— Не е нов — признава.

Арманд го увесва на шията си, прегръща мечешки Жозефин и й налива чаша „Сен Рафаел“ с неуверена ръка. Докато шетам в кухнята, хвърлям по едно ухо на разговора. Приготвянето на такива количества храна не е лесна работа, така че гледам да не се отдалечавам от печката. Но все пак успявам да следя какво става около масата. Каро се държи любезно снизходително, готова да я забавляват; Рижия и Нарсис си намират обща тема в интереса към екзотични плодни дървета. Зезет подхваща традиционна песен с пронизителния си глас, гушнала небрежно бебето в една ръка. Забелязвам, че дори то е ритуално намазано с къна, така че прилича на пухкаво пъпешче gris nantais c петнистата си кожа и сиво-зелени очи. Заемат местата си около масата. Арманд е в повишено настроение, думите се сипят като водопад от устата й. Дочувам и тихия, благ глас на Люк, говори за някаква книга, която прочел наскоро. В гласа на Каро пробиват остри нотки, предполагам, че Арманд си е сипала нова чаша „Сен Рафаел“.