Шоколад

— Знаеш, че не бива, маман — чувам я да протестира, но Арманд само се засмива.

— Това си е моят рожден ден — обявява весело. — Няма да допусна лоши настроения на купона. Най-малкото пък възнамерявам да разваля своето.

Засега толкова по този въпрос. Зезет флиртува с Жорж. Рижия и Нарсис си говорят за сливи.

— Belle du Languedoc — обявява последният разпалено. — За мен това е най-добрият сорт. Сладки и дребни, с красиви цветове… като крилца на пеперуда.

Но Рижия е непреклонен.

— Mirabelle — казва твърдо. — Единствената жълта слива, която си струва да се отглежда.

Обръщам се към печката и за известно време забравям разговорите. Това е умение, на което никой не ме е учил, мания. Майка ми забъркваше заклинания и любовни еликсири, аз пречистих всичко това в една по-първична страст. Никога не сме си приличали много двете с нея. Тя обичаше да се рее в пространството, мечтаеше за срещи с други планети и тайни духовни същности; аз залягах над рецепти и менюта, чопнати от ресторанти, в каквито никога не сме могли да си позволим да се храним. Тя се отнасяше с насмешка към прекаленото внимание, което отдавах на плътта.

— Добре, че нямаме достатъчно пари — казваше ми, — че щеше да се надуеш като балон.