Читаем Сянката на вятъра полностью

— За Бога, Томас. Кажи ми къде е сестра ти.

Той ме гледаше така, сякаш се чудеше дали да ме заплюе или просто да махне с ръка.

— Беа избяга от къщи, Даниел. Родителите ми от два дена я издирват навсякъде като луди, а също и полицията.

— Ама…

— Онази нощ, когато се прибра, след като е била с теб, баща ми я чакаше. Разби й устата с шамари, но не се тревожи, тя не издаде името ти. Изобщо не я заслужаваш.

— Томас…

— Млъкни. На следващия ден родителите ми я заведоха на лекар.

— Защо? Да не би да е болна?

— Болна е от теб, кретен такъв. Сестра ми е бременна. Само не ми казвай, че не си знаел.

Усетих, че устните ми треперят. Силен студ плъзна по тялото ми и открадна гласа ми, а погледът ми сякаш замръзна. Потътрих се към входната врата, но Томас ме сграбчи за ръката и ме запрати към стената.

— Какво си й направил?

— Томас, аз…

Очите му искряха от нетърпение. От първия удар дъхът ми спря. Плъзнах се към пода с омекнали колене, опрял гръб в стената. Една мощна ръка докопа гърлото ми и ме задържа на крака, прикован към стената.

— Какво си й направил, кучи сине?

Опитах се да се изтръгна от хватката му, но Томас ме повали с юмручен удар в лицето. Пропаднах в бездънен мрак, с глава, обвита от огнените езици на болката. Рухнах върху плочките на коридора. Опитах се да изпълзя навън, но Томас ме сграбчи за яката на палтото и ме извлече на площадката без много церемонии. Захвърли ме на стълбите като някакъв боклук.

— Ако с Беа се е случило нещо, кълна се, че ще те убия — рече ми той от прага.

Надигнах се на колене, молейки само за секунда, за възможност да си възвърна гласа. Вратата се захлопна и аз бях изоставен в мрака. Прониза ме остра болка в лявото ухо; вдигнах ръка към главата си, като се гърчех от болка. Напипах топла кръв. Изправих се някак на крака. Мускулите на корема ми, където бе попаднал първият удар на Томас, пламнаха в агония, която едва сега започваше. Помъкнах се надолу по стълбите. Дон Сатурно поклати глава, когато ме видя.

— Хайде, влезте вътре за минутка, докато се съвземете…

Отказах безмълвно, държейки се с две ръце за стомаха. Лявата страна на главата ми пулсираше, сякаш костите се опитваха да се отделят от плътта.

— Тече ви кръв — рече дон Сатурно загрижено.

— Не е за пръв път.

— Е, ако не престанете с лудориите, няма да ви останат много шансове да кървите. Хайде, влезте, моля ви, пък аз ще повикам лекар.

Успях да се добера до входа и да се отърва от доброжелателството на портиера. Снегът вече валеше силно и тротоарите бяха покрити с воали от бяла мъгла. Леденият вятър нахлуваше под дрехите ми и ближеше кървящата рана на лицето ми. Не зная от болка ли плачех, от гняв ли, или пък от уплаха. Снегът равнодушно заглушаваше страхливия ми плач и аз бавно крачех в посипаната с бял прах зора — още една сянка, която оставяше следите си в Божия пърхот.

2

Когато стигнах до кръстовището на улица „Балмес“ забелязах, че една кола ме следва, движейки се плътно до тротоара. Болката в главата ми бе отстъпила място на световъртеж, който ме караше да залитам и да се подпирам на стените, докато вървя. Колата спря и двама мъже слязоха от нея. Пронизителен свирещ звук бе изпълнил ушите ми, така че не чух мотора, нито пък виковете на двете фигури в черно, които ме сграбчиха от двете ми страни и припряно ме помъкнаха към колата. Стоварих се на задната седалка, замаян от чувство на гадене. Приливи ослепителна светлина ту се явяваха пред очите ми, ту изчезваха. Усетих, че колата се движи. Нечии ръце опипваха лицето, главата и ребрата ми. Когато се натъкна на ръкописа на Нурия Монфорт, скрит във вътрешния джоб на палтото ми, една от фигурите ми го отне. Опитах се да го задържа с ръце, които сякаш бяха от желе. Другият силует се надвеси над мен. Разбрах, че ми говори нещо, когато почувствах дъха му върху лицето си. Очаквах да видя как лицето на Фумеро светва пред погледа ми и да усетя острието на ножа му, опрян на гърлото ми. Две очи се взряха в моите и докато завесата на съзнанието падаше, познах беззъбата и предана усмивка на Фермин Ромеро де Торес.



Събудих се, облян в пот, която щипеше кожата ми. Две ръце ме хванаха здраво за раменете и ме настаниха върху едно походно легло, което ми се стори обградено от свещи, като на бдение. Лицето на Фермин изплува от дясната ми страна. Усмихваше се, но дори в моя делириум можех да усетя колко е разтревожен. В човека, застанал прав до него, познах дон Федерико Флавиа, часовникаря.

— Май вече идва на себе си, Фермин — каза дон Федерико. — Дали да не му приготвя малко бульон, за да живне?

— Няма да му навреди. Щом тъй и тъй сте се захванали, може и на мен да приготвите един сандвич с каквото намерите, че от тия нерви такъв апетит ми се отвори — направо не е за приказка.

Федерико елегантно се оттегли и ни остави насаме.

— Къде сме, Фермин?

— На сигурно място. Технически погледнато, намираме се в едно апартаментче в лявата част на квартал Енсанче, собственост на едни приятели на дон Федерико, комуто дължим живота си, че и повече. Злите езици биха го нарекли любовно гнезденце, но за нас то е убежище.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Александр Македонский, или Роман о боге
Александр Македонский, или Роман о боге

Мориса Дрюона читающая публика знает прежде всего по саге «Проклятые короли», открывшей мрачные тайны Средневековья, и трилогии «Конец людей», рассказывающей о закулисье европейского общества первых десятилетий XX века, о закате династии финансистов и промышленников.Александр Великий, проживший тридцать три года, некоторыми священниками по обе стороны Средиземного моря считался сыном Зевса-Амона. Египтяне увенчали его короной фараона, а вавилоняне – царской тиарой. Евреи видели в нем одного из владык мира, предвестника мессии. Некоторые народы Индии воплотили его черты в образе Будды. Древние христиане причислили Александра к сонму святых. Ислам отвел ему место в пантеоне своих героев под именем Искандер. Современники Александра постоянно задавались вопросом: «Человек он или бог?» Морис Дрюон в своем романе попытался воссоздать образ ближайшего советника завоевателя, восстановить ход мыслей фаворита и написал мемуары, которые могли бы принадлежать перу великого правителя.

А. Коротеев , Морис Дрюон

Историческая проза / Классическая проза ХX века