Синдик

— Много по-лошо е от това — каза Лий. Съществува връзка между Моб и Правителството. Ние избягахме от Ирландия с бързоходна лодка и бяхме заловени от танкер на Моб. Караше петрол и амуниции за Правителството. Джими Ригън беше замесен в това. Скочихме в езерото Мичигън и се промъкнахме обратно тук. Бяхме в Моб — сред обикновените хора — достатъчно дълго, за да разберем, че Моб и Правителството са дупе и гащи. Някой ден те ще ни се нахвърлят.

— Аха — меко отвърна Тейлър. — Това отдавна си го мислех.

— Защо, за бога — избухна Чарлз, — досега не си направил нищо? Не можеш да си представиш какво е там. Правителството е кошмар. Те имат роби. А и Моб не е по-стока. Сметки! Ограничения! Пропуски! Разрешения! Ние се правим че не забелязване, но всичко това съществува!

— Те са луди — допълни Лий. — Много луди. Аз говоря от практическа гледна точка. По улиците на Моб се разхождат невротици и психопати. За Правителството това е естествено, но в Моб — не го очаквах. Трябва да бъдем готови, г-н Тейлър. Всеки психопат или по-чувствителен невротик в Синдик е потенциален техен агент.

— Не забравяй и Правителството, скъпа. Трябва да бъдат смазани. Те не носят добро дори на себе си, а какво остава за останалите. Животът там е тегло, поне да го разбираха. Подчинили са и туземците с ужасяваща жестокост.

Тейлър се облегна назад и каза:

— Какво препоръчвате?

— Бойна флота и армия — отвърна Чарлз.

— Масова диагноза на нестабилните — бе отговорът на Лий. — Скрийнинг на тежките случаи и лечение там, където е възможно. В Ривъредж сигурно бъка от агенти.

Тейлър поклати глава:

— Няма да помогне.

Чарлз беше втрещен.

— Няма да помогне? Чичо Франк, какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „няма да помогне“? Не бяхме ли достатъчно ясни? Те искат да ни окупират, да ни ограбят, да ни подчинят!

— Няма да помогне — повтори Тейлър. — Ще избера злото, което познаваме. Бойната флота е ликвидирана. Ще въоръжим нашите търговски съдове и ще се надяваме на най-доброто. Редовната армия е ликвидирана. Ще съберем само милиция. Чистка на нестабилните също няма да правим.

— Защо? Моите хора са разработили перфектна и ефективна техника…

— Моля ви, нека да се изкажа. Имам усещането, че няма да донесе нищо добро, но ме изслушайте. Първо ще се заема с твоето черно изкуство, Лий. Както знаете, аз съм се занимавал с история. За един историк твоята работа е много интересна. Последователността е следната: изучаването на ненормалните случаи в психологията запада след откритията на Либерман. Изучаването на същите тези случаи бе възродено от теб, когато опроверга изследванията на Либерман. Допускам, че Либерман и неговите последователи са били прави, а също така допускам, че и ти си права. Допускам, че това, което се е променило, е самото население. Следователно преди Либерман е имало достатъчно количество невротици и психопати за изследване, а по времето на Либерман техният брой е намалял, така че предишните обобщения вече не са били в сила. Това означава също, че сега, в днешно време, Лий, невротиците и психопатите са отново сред нас в обилни количества.

Момичето отвори уста, затвори я и замислено загледа ноктите си.

— Няма да се съглася — продължи Тейлър — да се приложи чистка или регистриране, или масово лечение, или някакво друго насилие над духа на Синдик.

Чарлз избухна:

— По дяволите, това е въпрос на живот или смърт за Синдик!

— Не, Чарлз. Нищо не може да бъде въпрос на живот или смърт за Синдик. Когато нещо стане въпрос на живот или смърт за Синдик, тогава Синдик ще бъде вече мъртъв, неговата нравственост ще бъде вече унищожена, а уважението — изчезнало. Това, което ще бъде останало, няма да е Синдик, а неговата мъртва обвивка. Мога обективно да кажа дали Синдик е жив или мъртъв. Страхувам се, че умира. Нарастващата вълна невротици е един от симптомите. Предложението, направено от вас двамата, които трябва да сте изпълнени с безгрижието, безотговорността и непресъхващата жизненост на Синдик, предложението ви да се прикрием зад наемници, вместо да вярваме на хората, които са ни създали — това е друг симптом. Опитът на Дик Райнер да прокара политика за помитане на Правителството от моретата е още един симптом.

Споменах, че изборът ми пада на дявола, когото познаваме. Това е положението, въпреки че имам причини да се страхувам, че фундаментът под краката ни се разпада. Ако наистина е така, това може да доведе до края на нашата епоха. Можем да го позакрепим чрез въоръжаване на търговските кораби и създаване на милиция. Ако хората са с нас и сега, както винаги са били, това ще помогне. Дяволът, когото не познаваме, е какво ще стане, ако радикално разместим живота в Синдик и взаимоотношенията в него