Скритият оазис

— Внимавай, Моли. — Гласът му беше напрегнат и ужасно сериозен. — Каквото и да правиш с това нещо, моля те, бъди особено предпазлива.

Фрея изтръгна ръката си от неговата и го изгледа поразена.

— Ти да не би да си се хванал на тия глупости?

Той не й обърна внимание. Гледаше втренчено Кирнан.

— Моля те, Моли. Тук има неща, които не разбираме, сили, които… трябва много да внимаваш.

— Ама какви са тия щуротии! — извика Фрея.

— Моли, умолявам те, това не е нещо, с което можеш да си играеш — продължи Флин, все едно не я чуваше. — Не бива просто да тръгнеш слепешката…

— Изобщо не вървим слепешката — прекъсна го Кирнан със спокоен, дори равнодушен глас. — Все пак разполагахме с двайсет години, за да се подготвим. Имаме най-добрите оръжейни експерти, най-напредналите сканиращи системи…

— За бога, Моли, това не е просто нещо, чийто бутон натискаш, за да се взриви. Тук има друго, някакви непознати елементи… това е отвъд всичко, което… Нещо, което не разбираме. — Той махна с ръка. — Просто не го разбираме. Трябва много да внимаваш. Много.

Фрея не знаеше дали да закрещи от безпомощност, или да се изсмее подигравателно. Нямаше обаче възможност да направи нито едното, нито другото, защото в този миг пропука статично електричество и от уоки-токито на Кирнан се чу глас:

— Готово, госпожо Кирнан. Всичко е монтирано.

Тя кимна и натисна бутона за предаване.

— Благодаря, доктор Медоус. Идваме.

Флин понечи отново да възрази, но тя вдигна ръка.

— Наистина си много мил, Флин, и повярвай ми, трогната съм от вниманието, особено след всичко, което току-що ти казах. От тук нататък обаче единствените, които трябва да внимават, са враговете на Америка и на нашия бог Исус Христос. В това нещо Той е замесен пряко — знам го и винаги съм го чувствала. И нека ти кажа, Флин, дошло е време божията десница да се стовари в праведен гняв върху главите на злосторниците. А сега, моля те… очаквам този миг отдавна и наистина бих искала да се кача горе, за да видя какво става. Вие ще ни придружите, разбира се.

Последната фраза прозвуча повече като заповед, не като молба. Тя злобно и продължително изгледа Фрея — явно беше недоволна от избухването й, — после се обърна и тръгна към палмовата горичка.

— И освен това, Романи — подвикна през рамо, — не е лошо да претърсиш набързо професор Броуди. Струва ми се, че взе някакъв пистолет от самолета.

Флин изсумтя някаква ругатня.

Върнаха се при алеята за процесии с буренясалия мраморен паваж и сфинксовете и обелиските и тръгнаха по нея към центъра на оазиса. Кирнан, Гиргис и двама от другарите му вървяха напред, а близнаците, с пистолети в ръка, се движеха най-отзад; Флин и Фрея бяха заклещени в средата на групата.

— Това беше блъф, нали? — прошепна тя. — Тия неща за камъка. Искаш да ги подведеш, така ли е?

— Никога не съм бил по-сериозен — отвърна Флин, беше се загледал в скалната платформа и величествения портал, извисяващ се над дърветата.

— И ти вярваш във всички тия глупости? — недоумяваше Фрея.

— Твърде много различни източници от много различни места твърдят едно и също за Бенбена. А това говори, че трябва да има нещо вярно.

— Но това са глупости! Скала със свръхестествени сили! Глупости!

— Преди два часа прелетях над Гилфа и тук нямаше никакъв оазис, а после изведнъж… — Той описа кръг с ръка. — Случват се странни неща. А ако се вярва на текстовете, на ония, които злоупотребяват с Бенбена, се случват и много лоши неща.

— Глупости — язвително повтори тя. — Това са разни глупави фокуси.

Той я погледна косо и отново извърна глава.

— Каква е истината има само абстрактно значение. След всичко, което ни разказа Моли, смятам, че е твърде съмнително да ни пусне да си излезем от тук. А дори и да го направи, Гиргис със сигурност няма да го разреши. При първата възможност хукваме да бягаме. Окей? При първата възможност.

Очите им се срещнаха.

— И независимо дали си мислиш, че това са глупости, като влезем в храма, не докосвай нищо и не прави нищо, което…

— Би разсърдило Бенбена? Би го оскърбило?

В тона й звучеше ясен сарказъм.

— Просто внимавай. Знам, че изглежда налудничаво, но моля те, просто внимавай.

Погледна в очите й, за да е сигурен, че го е разбрала, и отново извърна глава.

— Глупости — промърмори тя едва чуто. — Глупави фокуси.

Продължаваха все по-навътре в долината, скалите от двете им страни постепенно се разтваряха като фуния. Слънцето печеше, жегата обезличаваше зеленината на богатата растителност, всичко бледнееше и посърваше, така че долината вече не беше красивото място отпреди малко. Въздухът също стана по-горещ. Не така задушаващ както в пустинята, но вече без успокояващия си ефект. Мухите жужаха около главите им. Започнаха да се потят.