– Именити учени наблюдаваха през далекогледи, въпреки че той вече бе изминал три мили. Понтоните се откъснаха и отплаваха. А после лодката просто потъна във водата. Кносо изскочи на повърхността, задържа се няколко минути и също потъна.
– Защо една лодка би потънала така?
– Има хора, които твърдят, че някой я е повредил, че понтоните са били разработени така, че да се откъснат, и че нарочно са пробили дъното и са запушили дупката със запушалка, разтворима в солена вода.
– Значи е бил убит – заключи Риг.
– Има хора, които го твърдят. Но един от учените, които наблюдаваха, астрономът Токуир, използваше далекоглед, в който имаше много огледала, изработен от него самия, и затова другите учени не повярваха на наблюденията му. Но той се кълне, че през него успял да види как лодката на баща ти потъва много по-ясно от другите. И казва, че видял ръце, които се подали от водата и първо откъснали понтоните, а после дръпнали лодката надолу.
– Ръце? Човешки ръце?
– Никой не му повярва и той бързо изостави темата от страх, че ако настоява, ще съсипе реномето си сред учените.
– Вие му вярвате.
– Вярвам в това, че не знаем какво има отвъд Стената – рече майка му.
– Мислите, че има хора, които живеят във водата? И могат да дишат под вода?
– Нищо не мисля. За нищо не казвам, че е възможно или невъзможно.
– Но той е минал през Стената.
– И не се свести.
– Защо тази случка не е известна из... Републиката?
– Защото не искахме хиляда идиоти да повторят опита и съдбата му – отвърна майката.
– Ами ако в съседния ограден свят има водни хора? – попита Риг. – И те също никога не са преминавали през Стената! Дали изобщо биха разбрали какво представляват нашите лодки? Или що за създание е Кносо, моят баща? Те може би са помислили, че щом формата му е като тяхната, и той може да диша под водата като тях.
– Ние не знаем каква е формата им.
– Знаем, че имат ръце.
– Знаем, че Токуир е нарекъл ръце онова, което е видял.
– Майко, аз разбирам, че не бива да има опити да се повтори планът на баща ми. Бих желал да прочета всичко, написано от него, или ако не успея, то да прочета всичко онова, което той е чел от библиотеката. За да науча това, което той е узнал, или поне да повторя догадките му. Ала тържествено ви се заклевам, че не съм чак толкова глупав да се опитвам сам да прекося стената, не и в безсъзнание, нито в лодка! Ако съм толкова глупав, че да не се уча от чуждите грешки, то значи не съм никакъв учен.
– За мен това е голямо облекчение. Трябва да знаеш какъв ужас предизвиква в душата ми това, че само ден след пристигането си вече говориш за повтаряне на изследванията на баща ти.
– Аз се интересувах от Стената още преди вие да ми разкажете за моя баща Кносо, майко. Повтарянето на изследванията му може да ми спести време, но имам собствени идеи.
– Ще попитам Флакомо какво може да се уреди по отношение на библиотеката. Но трябва да ми обещаеш, че ще ми позволиш да ти служа, както служих на баща ти. Да идваш и да ми разказваш всичко, което научаваш, за което се чудиш, и всичките си догадки.
– Тук ли? – попита Риг. – Това е мястото, където вие се уединявате, майко. Неудобно ми е дори сега, тъй като знам, че не бива да съм тук.
– А къде другаде, ако не възнамеряваме да отегчаваме всички останали в дома на Флакомо с нашите досадни учени беседи?
– В градината – предложи Риг. – Докато се разхождаме сред дървета, храсти и цветя. И седим на пейки. Не е ли прекрасно да си сред живи растения?
– Ти забравяш, че тя е открита за стихиите, а още малко и зимата ще дойде.
– Много зими съм прекарал в най-високите планини на Високата скала и нощ след нощ съм спал навън.
– И как това ще ме стопли зиме в градината? – попита майката.
– Ще разговаряме само в слънчеви дни. Може би и сестра ми ще дойде с нас и ще поседнем на пейка, а вие ще сте по средата. Струва ми се, че двамата ще ви топлим достатъчно!
– Ако сестра ти някога се съгласи да прекрати отшелничеството си.
– Отшелничество, което изключва единствения º брат, загубен толкова отдавна и отново завърнал се у дома.
– Важно е какво мисли тя.
– Значи, тя не се вслушва в съветите ви?
– Да се вслушваш не значи да се подчиняваш.
– Елате с мен и ме разведете из къщата, майко! – помоли Риг. – Струва ми се, че тя е старинна, строена по стари методи.
– Значи изучаваш и архитектурата?
– Аз съм учен! Поне в душата си. Старите неща ме интригуват. Особено старите сгради! Представете си в какъв възторг бях от Кулата на О!
– Не мога – рече майка му. – Никога не съм я виждала.
– Тогава ще ви нарисувам скици.
– Виждала съм скици! – рече тя раздразнително.
– Ала не сте виждали моите скици! Хайде, елате с мен да разгледаме тази къща!