Слепота

Порталът беше отворен широко. Воден от казармените си навици, сержантът нареди да оформят колона по петима, но слепите не успяваха добре да се оправят със сметката, ту бяха повече, ту по-малко, накрая всички се скупчиха на входа, като цивилни каквито бяха, дори не се сетиха да пратят напред жените и децата, като при корабокрушенията. Трябва да кажем, преди да сме забравили, че не всички изстрели бяха дадени във въздуха, един от шофьорите на автобуси беше отказал да тръгне със слепите, протестира, че вижда отлично, резултатът, три секунди по-късно, беше да се признае правотата на Министерство на здравеопазването, като казваше, че да си умрял, означава да си сляп. Сержантът даде вече познатите заповеди, Вървете напред, горе има стълба с шест стъпала, шест, когато стигнете там, се качете бавно, ако някой се спъне там, дори не искам да си представя какво ще стане, единствената препоръка, която пропусна, беше да следват въжето, но това е разбираемо, ако вземеха да го ползват, никога нямаше да влязат, Внимание, казваше сержантът, успокоен, защото вече всички бяха от вътрешната страна на портала, има три стаи отдясно и три отляво, всяка стая има четиридесет легла, семействата да не се разделят, избягвайте блъсканиците, пребройте се на входа, помолете хората, които са вътре, да ви помогнат, всичко ще бъде наред, настанете се, спокойно, спокойно, после ще дойде храната.