Смарагдово море

— Обикновено е заслужено, така че нямам нищо против. Повече се тревожа, че на теб ще ти харесат спокойствието и тишината, като ме няма мен да бъбря постоянно.

— Спокойствието и тишината са надценени — подхвърлих закачливо, с което предизвиках крива усмивка. — Толкова свикнах с бъбренето ти, че едва ли ще знам какво да правя без него.

Той хвана другата ми ръка и ме притегли към себе си. Отдихът ни тук му беше дал възможност да се изкъпе и обръсне и макар да твърдеше, че не е „зашеметяващ“, на мен ми изглеждаше чудесно. Искреността в зелено-златистите му очи, проблясващи в светлината на огъня обаче, беше това, което ме плени най-много.

— Сериозно ли говориш? — попита.

Преглътнах и отместих поглед. Ако можех просто да излъжа и да го отблъсна още в този миг, това щеше дами спести тревогата за справянето с всички случайности, които с Орла се опитвахме да предвидим. Но не можех да го направя. Той щеше да види истината в мен.

— За спокойствието и тишината ли? — попитах във вял опит да избегна истинския въпрос.

— Ами. Донякъде. Но мисля, че знаеш за какво говоря всъщност. — Наклони се към мен и аз се разтопих. — Тамзин, знам, че не съм това, за което си дошла тук. Честно казано, не знам как ме търпиш. Но от мига, в който те срещнах, просто се чувствам, сякаш светът ми може да бъде много по-голям, отколкото някога съм мечтал. А винаги съм имал доста големи мечти за себе си, знаеш. Не е като да съм се съмнявал някога в способностите си или нещо такова. Други хора може и да са. Но с моята естествена…

— Яго…

— Както и да е, мислех, че имам контрол над всичко, за което ще е нужно да се тревожа в бъдеще. А после ти влезе през вратата ми. Буквално. И внезапно всичките ми големи мечти просто не бяха достатъчно големи за…

— Яго — прекъснах го отново. — Млъкни.

Обвих ръце около него и го целунах силно. След кратко сепване от изненада той отговори също толкова настоятелно, като обви едната си ръка около талията ми, докато другата се оплете в косата ми.

Всичко у него заля сетивата ми — допирът, вкусът, мирисът му. Опияни ме, оставяйки ме замаяна и жадна за още. Снощи го желаех, но сега имах чувството, че се нуждая от него, сякаш не можех да продължа, ако не получих още. Част от това чувство бе задвижвана от знанието, че много скоро изобщо нямаше да го имам. Всичко ми се струваше усилено. Снощи бях разбрала, че ме харесва. Тази нощ узнах, че ме обича, и това знание издигна собствената ми любов и желание до безкрайни висини.

— Тамзин — изрече той задъхано, когато започнах да разкопчавам копчетата на ризата му. — Аз… ние… положението все още е такова, каквото ти казах. Не и докато не успея да осигуря още…

— Яго — прекъснах го, като погледнах надолу към него. Лежахме заедно на килимчето, аз — притисната върху него и с вдигнати до коленете поли. — Не е нужно да осигуряваш нищо, разбираш ли? Съвършен си такъв, какъвто си. Е, ако имаш някоя истинска причина да се отдръпнеш, не е проблем. Категорично не смятам да ти се натрапвам. Но ако си се запънал на някаква идея, че е нужно да покажеш какво можеш да предложиш, тогава престани! Обичам те и това е всичко, което е нужно. Това не е някаква сделка, която трябва да сключиш.

Лицето му засия, когато казах, че го обичам. Ако можеше да се види, щеше са си вземе назад шегата, че не може по погрешка да бъде взет за ангел. Обгърна лицето ми в длани и каза:

— Може би си права. Никога не бих могъл да сключа толкова невероятна сделка.

Поклатих глава и понечих да стана.

— Ако ще говориш за работа, тогава можеш в края на краищата да се върнеш в стаята си.

— Ей, спокойно. — Той също стана и обгърна талията ми, преди са успея да стигна далече. — Луд съм по теб, но не съм луд.

Дръпна ме рязко към себе си и се целунахме отново. После вече се целувахме на леглото. А после всичко се стопи в трескаво размазано петно, радостта в сърцето ми се смеси със страстта в тялото ми, докато загубих представа къде свършваше едното и къде започваше другото. Всичко, което знаех, беше, че след това, когато той ме гадеше по косата, докато лежах изтощена, опряна на голите му гърди, не можех да си спомня кога за последен път се бях чувствала така изцяло и себично щастлива.

А също и толкова тъжна.

Вкопчих се с присвити пръсти в гърдите му, все още изпивайки го с всичките си сетива. Опитах се да сподавя едно ридание, но той забеляза и се измести така, че лицето му да е близо до моето. Огънят вече бе догорял и светлината беше оскъдна. Той леко докосна с пръсти бузата ми.

— Какво има? Да не би да направих нещо…

— Не, не. — Целунах го леко по устните. — Беше съвършен. Всичко беше съвършено. Просто съм… просто съм щастлива, това е всичко. Всичко е… тази вечер… просто е много.

Въпреки че не виждах лицето му, долових как се опитва да проумее това. Отново се отпусна и легна, като ме притискаше до себе си. След дълго време каза:

— Знаеш ли, след начина, по който приключиха нещата при първата ни среща, изобщо не очаквах, че в крайна сметка ще се озова именно в това положение.

Не успях да сдържа смеха си въпреки тръпнещото си сърце: