Смъртен страх

— Знам това.

Помълчаха известно време, заслушани в тихото боботене на двигателя. После Шърли промърмори:

— Смъртта на Хейс е голяма трагедия… Този човек наистина беше почти гений, а и годините му едва ли са били повече от четиридесет и пет… Бяхме в един курс в медицинския факултет.

— Връстник ми е — каза Джейсън.

— Не знаех това — изненадано го стрелна Шърли. — На външен вид изглеждаше доста по-стар…

— Особено напоследък — кимна той. Плъзнаха се покрай сградата на Филхармонията. На стъпалата отпред се появяваха мъже в тъмни костюми и дами в официални рокли. Явно концертът току-що беше свършил.

— Какво е мнението на патолога? — попита Шърли.

— Вероятен рак. Но няма да направят аутопсията по-рано от утре сутринта.

— Аутопсия ли? — обърна се да го погледне тя. — Кой е разрешил аутопсия?

— Не е нужно разрешение, когато съдебният лекар поставя под въпрос причината за смъртта…

— Какъв въпрос? Нали човекът е получил инфаркт?

— Не съм казал, че е инфаркт. Казах, че е нещо подобно. Но според закона аутопсия се прави на всеки човек, който е починал внезапно. А мен вече ме разпита някакъв детектив…

— Струва ми се, че това е напразно пръскане на парите на данъкоплатците — промърмори Шърли, докато правеше ляв завой към Бийкън стрийт.

— Къде отиваме? — изведнъж се огледа Джейсън.

— У дома. Гостите ми още са там. Мисля, че ще ти се отрази добре…

— В никакъв случай! — отсече Джейсън. — Нямам никакво настроение да водя любезни разговори.

— Сигурен ли си? Не бих искала да си напрегнат… Тези хора ще те разберат.

— Моля те — изпъшка Джейсън. — Нямам сили да споря. Имам нужда от сън. А и я ме виж на какво приличам…

— Добре, след като настояваш — въздъхна Шърли, направи ляв завой в първата пряка, след което още един — по авеню Комънуелт, за да се насочи обратно към Бийкън Хил.

След една доста проточила се пауза тя подхвърли:

— Страхувам се, че смъртта на Хейс ще бъде тежък удар за ГХП. Ние разчитахме на него и очаквахме нещо голямо, Най-много ще пострадам аз, тъй като лично настоях да го назначим…

— В такъв случай защо не приемеш част от собствените си съвети? — подхвърли Джейсън. — Ти не можеш да бъдеш отговорна за неговото здравословно състояние.

— Знам — въздъхна Шърли. — Но я се опитай да го обясниш на членовете на Борда.

— Май ще трябва да ти го кажа — промърмори след известно колебание Джейсън и я стрелна с виновен поглед. — Имам и други лоши новини… Преди да умре Хейс ми каза, че е направил епохално откритие — нещо наистина изключително от научна гледна точка… Знаеш ли за това?

— Нито дума! — отвърна Шърли и в гласа и се промъкна тревога. — Спомена ли ти някакви подробности?

— За съжаление не. А и аз не бях сигурен дали му вярвам… Поведението му беше, меко казано, доста странно… Каза, че някой искал да го убие.

— Мислиш ли, че е бил в състояние на нервна криза?

— Мина ми през ума.

— Горкият. Ако наистина е направил някакво откритие, това ще означава двойна загуба за ГХП.

— Няма ли начин да се разбере за какво става въпрос? — вдигна глава Джейсън. — Човекът каза, че откритието му било революционно…

— Очевидно не познаваш доктор Хейс — отговори с въздишка Шърли. — Той беше изключително затворен човек — както в личен, така и в професионален план. Поне половината от това, което знае, си е отишло завинаги, защото го пазеше само в главата си…

Прекосиха Бостън Гардън, после навлязоха в кривите улички, които водеха към Бийкън Хил — жилищният квартал в центъра на Бостън, където преобладаваха двуетажни тухлени къщи от началото на века, а еднопосочните улици бяха истински кошмар за шофьорите.

Шърли пресече Чарлс стрийт и пое нагоре по Маунт Върнън и скоро изскочи на площад Луисбърг, покрит с едър паваж. В онзи момент, в който Джейсън реши да се откаже от живота в предградията и да опита центъра, той извади късмет да наеме един едностаен апартамент, който гледаше именно към този площад. Къщата беше доста голяма, собственикът държеше един от етажите, но почти никога не беше тук. Жилището беше перфектно за Джейсън, особено след като стана ясно, че има и място за паркиране — една екстра, на която се радваха малцина от обитателите на градския център.

Той слезе от колата и се наведе над отвореното прозорче.

— Благодаря, че ме докара. Беше наистина мил жест… Протегна ръка и лекичко стисна рамото на Шърли.

Тя се обърна и с рязко движение сграбчи вратовръзката му. Придърпа го към себе си и впи устни в неговите. Миг по-късно вече я нямаше. Доказателство, че изобщо е била тук беше само бързо заглъхващото ръмжене на мощното БМВ. Изправен под светлината на уличната лампа, Джейсън остана да гледа след нея. След известно време се обърна и бръкна в джоба си за ключовете. Радваше се, че тази жена стана част от живота му и за пръв път се замисли дали е възможно между тях да се зароди нещо по-сериозно…

ТРЕТА ГЛАВА