Смъртен страх

Той бавно тръгна покрай тях, насочил поглед към най-близкия ред. Ключалката зад гърба му рязко щракна. Хелене беше казала истината — всички опитни животни бяха мъртви, замръзнали в разкривени пози. Някои от тях бяха проточили навън окървавени езици, сякаш се бяха опитали да ги прегризат.

Краката му изведнъж се заковаха на място, стомахът му се сви на топка. В редицата от най-големите клетки бяха затворени огромни плъхове — такива никога не беше виждал. Бяха почти колкото прасета, а голите им опашки имаха дебелината на китките му. От застиналите им муцуни стърчаха десетсантиметрови зъби. Джейсън се стегна и продължи обиколката си. Видя зайци с почти същите размери, бели мишки с големината на куче…

Тази част от генното инженерство го ужасяваше. Но все пак продължи напред, тласкан от някакво перверзно любопитство. Разгледа и останалите клетки, в които имаше познати същества с гротескни размери и такава уродливост, че отново му призля. Сякаш науката изведнъж беше полудяла — зайци с няколко глави, мишка с външни черва и втори чифт очи. Генетичната манипулация на бактерии е едно, но обезобразяването на млекопитаещи съвсем друго, мрачно си каза той и усети как в душата му се надига негодувание.

Върна се в централната част на лабораторията, където Шърли и Хелене проверяваха заложените проби.

— Видя ли животните? — попита с отвращение той.

— За нещастие — да — отвърна Шърли. — Още когато Кърън беше тук… Моля те, не ми напомняй!

— Бяха ли тези експерименти оторизирани от ръководството на ГХП? — пожела да узнае Джейсън.

— Не — поклати глава младата директорка. — Никога не сме питали Хейс с какво точно се занимава. И през ум не ни е минавало…

— Е, да, нали е световна знаменитост — язвително подхвърли Джейсън.

— Тези животни бяха част от работата на доктор Хейс, свързана с хормона на растежа — обади се Хелене.

— Добре, няма значение — кимна Джейсън, който не изпитваше никакво желание да влиза в спор за етиката с тази жена. — И без това всички са мъртви…

— Всички ли? — изгледа го Шърли. — Много странно! Какво се е случило според теб?

— Отрова — мрачно отвърна Джейсън. — Но не мога да разбера защо ще тровят животните, ако са дошли да търсят наркотици?

Шърли рязко се завъртя към Хелене и гневно попита:

— Имате ли някакво обяснение за всичко това?

Младата жена поклати глава, а очите и смутено пробягаха по помещението.

Шърли продължаваше да я гледа втренчено и това я накара нервно да запристъпя от крак на крак. Джейсън мълчеше и гледаше, заинтригуван от неочаквано агресивното поведение на Шърли.

— Съветвам ви да ни сътрудничите — процеди тя. — В противен случай ви чакат големи неприятности. Доктор Хауърд е убеден, че криете нещо от нас. Сигурно си представяте какво ще стане с кариерата ви, ако това излезе вярно.

Смущението на Хелене премина в дълбоко безпокойство.

— Изпълнявах заповедите на доктор Хейс и нищо повече! — каза тя с разтреперан глас.

— Какви по-точно бяха тези заповеди? — понижи глас Шърли и в него прозвуча ясна заплаха.

— Ами… Ние изпълнявахме и някои задачи на парче…

— Какви задачи?!

— Доктор Хейс работеше допълнително за една компания на име „Джийн Икк.“. — Тук отгледахме един рекомбиниран щам от Е.Коли, който започна да произвежда искания от тях хормон…

— Имахте ли представа, че работата на друго място беше изрично забранена според договора на доктор Хейс?

— Да, той ми каза — неохотно призна Хелене.

Шърли замълча, очите и не се отделяха от лицето на младата жена.

— Искам да запазите пълно мълчание по този въпрос — проговори най-сетне тя. — Искам да направите пълен списък на всяко животно или предмет, изчезнали или повредени в тази лаборатория. Ясно ли е?

Хелене кимна. Джейсън последва Шърли към изхода. Тя беше успяла там, където той се провали и разби на пух и прах мълчанието на русата скандинавка. Но едновременно с това не беше и задала правилните въпроси.

— Защо не я притисна за откритието на Хейс? — попита той, когато я настигна през асансьорите. Очевидно бясна, Шърли непрекъснато натискаше бутона за повикване.

— Защото не ми дойде на ума! — отвърна тя. — Защото в момента, в който си помисля, че проблемът Хейс е решен, изниква нещо ново! Аз бях тази, която настоя за специалната клауза в договора, забраняваща работа на други места!

— В момента това едва ли има голямо значение — промърмори Джейсън, влизайки в кабината по стъпките на младата жена. — Човекът е мъртъв…

— Прав си — въздъхна тя. — Сигурно реагирам истерично, но искам час по-скоро това нещо да приключи!

— Продължавам да мисля, че Хелене знае повече от това, което казва.

— Пак ще си поговоря с нея! — заплашително промълви Шърли.

— И след като видя онези животни в лабораторията, пак не желаеш да се обадиш в полицията, така ли?

— С полицията вървят и репортерите — напомни му Шърли. — А репортерите водят и неприятностите… Освен животните, не виждам чак толкова големи щети.