Смъртен страх

Той се върна в апартамента и побърза да смъкне пуловера. Намери някаква ножица и сряза канапа, а самия пакет понесе към бюрото си в съседната стая. Съдържанието му се побираше в две папки с твърди корици, запълнени до отказ с ръчно написани инструкции, диаграми и експериментални данни. Едната от папките имаше фирмено лого на корицата: Собственост на Джийн Инк., а на другата пишеше само тетрадки. Имаше още и един голям плик от кафява хартия, който съдържаше кореспонденция.

Първите писма, които Джейсън разгъна, бяха от „Джийн Инк.“. И съдържаха ултиматуми към Хейс да спазва условията на договора, който е подписал. Според тези условия той трябвало да върне един сома-томедин-протокол и щама от рекомбинирани бактерии Е.Коли, които били взети от тяхната лаборатория. Джейсън продължи да чете. Постепенно му стана ясно, че Хейс е имал доста различно мнение по въпроса за собствеността на споменатите щам и протоколни процедури, тъй като е имал намерението да ги патентова. Откри няколко писма от юрист на име Самюел Суорц, като половината от тях третираха проблема за приложението на патентното право за производство на Е.Коли, а останалите се отнасяха до откриването на нова компания. По всичко личеше, че Алвин Хейс е притежавал петдесет и един процента от акциите на тази компания, а останалите четиридесет и девет са били собственост на децата му и самия Самюел Суорц.

Дотук с кореспонденцията, каза си Джейсън и започна да прибира писмата обратно в плика. Оставаше му да обърне подобаващо внимание на съдържанието на папките. Първата — онази с надписа на „Джийн Инк.“, по всяка вероятност съдържаше протокола, за който ставаше въпрос в кореспонденцията. Джейсън го прелисти и бавно осъзна, че това всъщност е едно подробно описание на процесите, водещи до създаването на рекомбинирана бактерия за производството на соматомедин. От досегашните си вечерни образователни курсове беше разбрал, че соматомедините са фактори на растежа, произвеждани от чернодробните клетки, обработени с хормон на растежа.

Сложи първата папка настрана и отвори втората. Описаните в нея опити и експерименти бяха недовършени, но беше ясно, че се отнасят до производството на моноклонални антитела на един специфичен протеин. Той не беше назован с някакво име, но на една от страниците имаше диаграма на аминокиселинната му мрежа. Повечето материали му бяха не понятни, но от задраскванията и допълнителните бележки в полетата беше ясно, че работата е вървяла трудно и Хейс е преживял доста разочарования. От последните вписвания ставаше ясно, че той така и не е успял да получи търсените антитела.

Джейсън стана от бюрото и се протегна. В душата му нахлу разочарование. Беше се надявал пакетът на Керъл да внесе по-голяма яснота по отношение откритието на Хейс, но съдържанието му се оказа свързано предимно с юридическата кореспонденция между колегата му и неизвестната компания „Джийн Инк.“. Все пак, разполагаше с протокола за формулата на Е.Коли за производството на соматомедин, но той едва ли можеше да се приеме за важно научно откритие. А останалите лабораторни вписвания ясно свидетелстваха за провал.

Изтощен до крайност, Джейсън изгаси лампите и си легна. Денят беше не само твърде дълъг, но и уморителен.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Кошмари, въртящи се около отвратителната гледка в апартамента на Хелене, принудиха Джейсън да се вдигне от леглото доста време преди небето на изток да започне да се просветлява. Сложи вода за кафе и го изчака да се процеди през филтрите на машината. Междувременно отиде да вземе вестника си от прага, който беше поместил информация за двойното убийство. Нямаше нищо ново, както можеше да очаква, ударението се поставяше върху изнасилването. Джейсън сложи папката на „Джийн Инк.“ в куфарчето си и тръгна към болницата.

В ранния час движението беше слабо, а когато пристигна на паркинга през ГХП, получи голям избор от места. Нямаше ги дори хирурзите, които обикновено се появяваха в болницата по абсолютно всяко време на денонощието.

Джейсън се насочи към кабинета си. Молбата му беше изпълнена и на бюрото му лежеше купчина с болнични картони. Съблече сакото си и се зае да ги преглежда. Имайки предвид, че въпросните документи са на хора, починали в рамките на един месец след като са били успокоени от сравнително нормалните резултати на пълните си изследвания в ГХП, той започна да търси паралели, но с ограничен успех. Нищо не му хващаше окото. Сравняваше електрокардиограми, нивата на холестерола, мазнините, имуноглобулините и червените кръвни телца. Но не откри никакви общи или повтарящи се компоненти, елементи или ензими, чиито отклонения могат да се считат за правило. Единственото общо между тези хора беше фактът, че всички бяха починали горе-долу месец след пълните си изследвания. Джейсън с тревога отбеляза, че през последните три месеца броят на починалите драматично нараства.