Смъртен страх

— Хайде, по-бързо! — извика Керъл, без да му обръща внимание и сграбчи ръката на Джейсън.

Младият доктор отстъпи крачка назад, стреснат от заплашителната физиономия на Бруно, която започваше да червенее само на крачка от него. Ясно видя как по слепоочията му избиха жили с размерите на пура.

— Моля, почакайте още секунда! — извика по посока на служителката Керъл. Момичето кимна и извика нещо към пътеката за отвеждане до самолета. Джейсън задържа поглед върху Бруно до последния миг. С облекчение видя как гигантът спря да тича на крачка от бариерата, после се обърна и хукна към редицата телефонни автомати до стената.

— Хей, хора, вие наистина искате да хванете последната минута! — добродушно им се скара униформената служителка, докато откъсваше талоните на бордните им карти. Джейсън най-сетне се обърна с лице към пътеката за отвеждане, убедил се, че Бруно не възнамерява да вдига скандали. Керъл продължаваше да го тегли за ръкава по посока на пистата. Шофьорът на подвижната стълба изключи от скорост, за да ги изчака, после заблъска с юмрук по вече затворената врата на самолета.

— Ей, на това му викам точност! — навъсено избоботи той по посока на закъснелите пътници.

Когато най-сетне намериха местата си, Керъл се обърна към него и се извини за закъснението.

— Направо съм бясна! — каза тя, докато натикваше сака под седалката пред себе си. — Ценя загрижеността на Артър за моята сигурност, но това вече е прекалено!

— Кой е Артър? — пожела да узнае Джейсън.

— Шефът ми — с отвращение отвърна младата жена. — Заплаши ме, че ако замина, ще ме уволни. Но аз мисля да го изпреваря и ще напусна веднага, след като се върнем в града!

— Ще можете ли? — попита Джейсън, почти сигурен, че работата на Керъл не се изчерпва само с танцуването в бара. Беше чувал, че жени с подобни професии бързо губят контрол върху личния си живот.

— И без това възнамерявах да напусна — кимна тя. Самолетът се разклати и тромаво пое към пистата за излитане. — Вие знаете с какво се занимавам, нали? — попита го тя.

— Горе-долу — изплъзна се от категоричен отговор Джейсън.

— Но не го коментирате — отбеляза Керъл. — За разлика от повечето хора…

— Мисля, че това си е ваша работа — отвърна той. И наистина, откъде накъде ще раздава оценки?

— Малко сте странен — погледна го косо момичето. — Приятен, но странен…

— Мисля, че съм съвсем нормален — поклати глава той.

— Ха! — закачливо подхвърли младата жена. Оказа се, че въздушният трафик е доста оживен. Наложи се да чакат близо двадесет минути, преди най-сетне да се отлепят от земята и да поемат в западна посока.

— Мислех си, че няма да успеем — въздъхна Джейсън и най-сетне започна да се отпуска.

— Много съжалявам — отново се извини Керъл. — Направих опит да се отърва от Бруно, но той се залепи за мен като гербова марка. Не исках да разбере, че няма да пътувам за Индиана, но какво можех да направя?

— Вече няма значение — промърмори Джейсън, макар че в дъното на съзнанието му се загнезди неприятната мисъл, че и други хора освен Шърли вече знаят за целта на пътуването му. Направи опит да се успокои, тъй като наистина не виждаше какво значение има този факт.

Извади бележник с жълти листа и започна да разпитва Керъл за подробностите от предишните им пътувания до Сиатъл. Първото от тях беше по-интересно. Настанили се в хотел „Мейфеър“, а между развлекателните места, които посетили, бил и клуб „Тотем“ — нещо като брат-близнак на клуб „Кабаре“ в Бостън. Джейсън я помоли за повече подробности.

— Нищо особено — отвърна Керъл. — Прилично заведение, но без онова особено вълнение, което предизвиква „Кабаре“. Хората в Сиатъл явно са по-консервативни.

Джейсън кимна с глава, но недоумението му остана. Не можеше да разбере защо Хейс ще си губи времето по подобни заведения, особено след като пътува с Керъл.

— Алвин разговаря ли с някого там? — попита той.

— Да — кимна момичето. — Артър му беше уредил среща със собственика.

— Вашият шеф? — изненадано я погледна Джейсън. — Той познаваше ли се с Алвин?

— Не само се познаваше, но бяха добри приятели. Аз се запознах с него благодарение на този факт…

Джейсън си спомни слуховете, според които Хейс си падал по дискотеки и разни подобни заведения. Очевидно в тях е имало доза истина. Но въпреки това не можеше да възприеме идеята за близко приятелство между световноизвестен специалист по молекулярна биология и собственик на стриптийз-бар.

— Знаете ли за какво си е говорил Алвин с този човек? — попита на глас той.

— Не, но говориха малко. През това време аз гледах танцьорките, които бяха доста добри…

— Освен това посетихте и университета на щат Вашингтон, така ли?

— Да. Направихме го още на първия ден.

— И мислите, че ще успеете да откриете човека, с когото е разговарял Алвин?

— Надявам се. Беше висок и добре изглеждащ мъж.

— А после?

— После се качихме на планината.

— Като част от ваканцията?

— Предполагам.

— Там Алвин срещна ли се с някого?

— С никого специално, но говори с много хора.