Смъртен страх

— Нищо особено, ако се администрира изолирано — сви рамене Джейсън. — По всяка вероятност опитният екземпляр ще усети някои симптоми на стареене, но хормонът бързо ще бъде усвоен и ефектът му ще бъде ограничен. Хейс обаче не изследва този хормон в изолирано състояние. Той е наясно, че той се задейства по същия начин, по който се задействат хормоните на растежа и съзряването. Проявява огромен интерес към жизнения цикъл на сьомгата, която умира броени часове, след като си хвърли хайвера. Според мен той е успял да извлече хормона на смъртта от главите на сьомгите, които са му доставили. Точно това е била същността на работата, за която е сключил договор с „Джийн Инк.“. Успял да изолира включващия фактор, той възлага на Хелене задачата да създаде големи количества от него, използвайки техниката за рекомбиниране на ДНК, осигурена му от лабораторията в ГХП.

— Но защо му е трябвало да произвежда този хормон? — учуди се Шърли.

— Според мен се е надявал да създаде моноклонални антитела, които да блокират секрецията на хормона на смъртта и по този начин да прекратят процеса на стареене…

Джейсън замълча, внезапно осъзнал какво е имал предвид Хейс, когато казвал, че откритието му има връзка с женската красота — че то ще съхрани за дълго време добрия външен вид на момичета като Керъл.

— Какво ще стане, ако този включващ фактор бъде инжектиран на някого? — продължи с целенасочените си въпроси Шърли.

— Ще задейства хормона на смъртта по начина, по който става при сьомгата. Със съвсем същите резултати… В рамките на три-четири седмици обектът ще остарее и ще умре. Никой няма да знае какво се е случило. На този етап трябва да спомена и за най тежките си подозрения — някой се е добрал до изкуствено създадения в нашата лаборатория хормон и е започнал да го инжектира на пациентите. По всяка вероятност става въпрос за психично болен тип, но друго обяснение нямам, Хейс е разбрал за това — може би докато е бил на посещение при болния си син, може би по друго време. Тогава са му инжектирали и хормона. Мисля, че ако не беше умрял онази вечер в ресторанта, той щеше да бъде ликвидиран по друг начин…

— Как разбра всичко това? — прошепна Шърли и раменете и неволно потръпнаха.

— Проследих отделните етапи в експерименталната дейност на Хейс. Когато убиха Хелене започнах да си давам сметка, че твърденията му за важно откритие са верни, също както и твърдението му, че някой иска да го убие…

— Но Хелене е била изнасилена от неизвестен престъпник!

— Естествено. Нали полицията трябва да бъде заблудена? През цялото време имах чувството, че тази жена знае повече за изследователската дейност на Хейс, отколкото споделя с нас, И това чувство се превърна в увереност, когато разбрах, че между двамата има и интимна връзка.

— Но кой би искал да убива пациентите ни? — с отчаяние попита Шърли.

— Някой социопат. От сорта на онзи, който беше вкарал цианид в хапчетата тиленол. Днес си направих труда да извадя компютърни разпечатки на смъртността и оцеляването на пациентите ни. Резултатите са невероятни. Наблюдава се рязко увеличение на смъртните случаи при пациенти на ГХП над петдесетгодишна възраст, които са хронично болни или водят нездравословен и рисков начин на живот… — Джейсън рязко млъкна, после изръмжа:

— По дяволите!

— Какво има? — попита Шърли и се огледа нервно, сякаш опасността се беше промъкнала в стаята.

— Забравих нещо — поясни той. — Направих разпечатките за всеки месец поотделно, но не ги свързах с всеки лекар поотделно…

— Мислиш, че зад всичко това стои лекар? — изгледа го с присвити очи тя.

— Лекар или сестра — убедено кимна с глава Джейсън. Включващият фактор трябва да е от семейството на полипептидните протеини, който задължително се инжектира. В случай, че се поеме орално, той ще бъде унищожен от стомашните сокове…

— Господи, Боже мой! — простена Шърли и скри лице в шепите си. — А пък аз си въобразявах, че имам най-тежките проблеми на света! — Напълни дробовете си с въздух и вдигна глава: — А възможно ли е да грешиш, Джейсън? Може би става въпрос за компютърна грешка. Такива, Бог ми е свидетел, стават достатъчно често…

Джейсън меко сложи ръка върху рамото и. Съзнаваше, че империята, за която тази жена се беше борила със зъби и нокти, е на път да се срути.

— Не греша — тихо рече той. — Тази вечер свърших и една друга работа… Отидох да видя сина на Хейс в Хартфорд.

— И?

— Пълен ужас. Всички деца в неговото отделение са били инжектирани с включващия фактор. По всяка вероятност той действа по-бавно на обекти в предпубертетна възраст и затова момчетата все още са живи. Вероятно става въпрос за нещо като състезание между хормона на смъртта и другите хормони в детския организъм. Но всички изглеждат като стогодишни старци…

Раменете на Шърли отново потръпнаха.

— По тази причина поисках името на сегашния медицински директор на Хартфорд — добави Джейсън.

— Мислиш, че е Питърсън? — вдигна глава тя.

— Не знам със сигурност, но при всички случаи той трябва да е един от главните заподозрени — отговори Джейсън.