Смъртен страх

— Може би трябва да отидем в клиниката и да проверим още веднъж компютърните разпечатки. И да пуснем онази за отделните лекари, която си забравил…

Джейсън понечи да отговори, но в същия момент някой звънна на вратата. И двамата подскочиха.

Джейсън се изправи с разтуптяно сърце, а Шърли остави чашата си на масата.

— Кой може да е това? — попита шепнешком тя.

— Не знам — промърмори Джейсън. Керъл беше инструктирана да не мърда от дома си, а Кърън би се обадил, преди да дойде.

— Какво ще правим? В гласа на младата жена се промъкна паниката.

— Ще сляза да погледна кой е…

— Разумно ли е?

— Да имаш по-добра идея?

Шърли поклати глава.

— Само не отваряй, моля те! — прошепна тя.

— За луд ли ме мислиш? О, забравих да ти кажа… Мен също се опитаха да ме убият.

— Не! Къде?

— На едно затънтено място източно от Сиатъл… Той пристъпи към вратата на апартамента и дръпна резетата.

— Може би е по-добре да не слизаш! — спря го с разтреперан глас Шърли.

— Трябва да разбера кой е — поклати глава Джейсън и надникна над перилата. Пред матираното стъкло на външната врата се беше очертала неясна фигура.

— Бъди внимателен, моля те!

Джейсън мълчаливо започна да слиза. Колкото повече наближаваше вратата, толкова по-едра му се струваше фигурата отвън. Беше обърната с лице към домофона и яростно натискаше звънеца. В един момент рязко се завъртя и долепи нос до стъклото. Джейсън се оказа очи в очи с раздразнената физиономия на Бруно, културистът-кошмар. Без да се бави нито секунда повече, той се обърна и изтича обратно по стълбите. Вратата зад гърба му се разтърси от тежки удари.

— Кой е?

— Един мой познат с много мускули и малко мозък — отвърна Джейсън, докато отново поставяше резетата. — Единствено той знаеше, че съм заминал за Сиатъл… — Обзет от ужасно подозрение, той изтича в антрето и грабна телефонната слушалка. — По дяволите! — Пусна слушалката и опита втория апарат в спалнята. — Някой ми е прекъснал телефона!

— Ами сега?! — извика обзетата от паника Шърли. — Какво ще правим сега?!

— Изчезваме! Нямам никакво намерение да бъда хванат в капан! — Джейсън издърпа едно от чекмеджетата в антрето и започна да рови за ключа от портала, през който се излизаше на тясната алея, свързваща сградата с Уест Сидар стрийт. Отвори прозореца на спалнята, прехвърли се на аварийната стълба и помогна на Шърли да стори същото. Един по един се спуснаха в малката градинка, сред която призрачно се белееха обезлистени брези. С няколко скока се озоваха при железния портал и Джейсън бръкна в джоба си за ключа. Тясната уличка беше тиха и пуста, мракът беше насечен от ограничените кръгове светлина, които хвърляха газовите лампи по Бийкън Хил. Нищо не помръдваше.

— Хайде, да тръгваме! — прошепна Джейсън и дръпна младата жена по посока на Чарлс.

— Колата ми остана на площад Луисбърг! — запъхтяно промърмори Шърли, напрегната до крайност, за да не изостава от широката му крачка.

— Моята също. Но няма начин да се върнем, затова ще вземем колата на един приятел…

На Чарлс стрийт имаше неколцина пешеходци, главно около денонощно отворената закусвалня на „7-единадесет“. Джейсън се поколеба дали да не повика полицията оттам, но вече не се чувстваше в капан и беше започнал да се успокоява. Освен това искаше да провери още веднъж компютъра на ГХП преди да говори с Кърън.

Тръгнаха покрай масивните правителствени учреждения на Чеснът стрийт. Няколко души си разхождаха кучетата и Джейсън се почувства малко по-сигурен. Малко преди Бримър стрийт хлътна в един покрит платен паркинг, даде десет долара на пазача и поиска колата на приятеля си. За щастие човекът го позна и отиде да изкара едно тъмносиньо БМВ.

— Мисля, че ще е най-добре, ако отидем у дома — промърмори Шърли, докато сядаше на дясната седалка. — Оттам ще звъннем на Кърън и ще му кажем къде се намираш.

— Първо искам да се отбия в клиниката — поклати глава Джейсън.

Движение почти нямаше и това им позволи да стигнат до ГХП за по-малко от десет минути.

— Няма да се бавя — каза Джейсън докато спираше пред входа. — Ще дойдеш ли, или предпочиташ да чакаш тук?

— Не ставай глупав — промърмори Шърли и отвори вратата. — Искам да видя с очите си тези графики.

Размахаха личните си карти пред нощната охрана и взеха асансьора, макар и само за един етаж.

Службата по почистване беше оставила клиниката в безупречно състояние — списанията бяха подредени по рафтовете, кошчетата за боклук бяха опразнени, подът блестеше с току-що нанесена полираща паста. Джейсън влезе в кабинета си, седна зад бюрото и включи компютъра. — Ще звънна на Кърън — подвикна Шърли от стаята на секретарките.