Споделена любов

-Не се безпокой - промърмори той. - Никога няма да си взема шелан. Мариса беше... нещо, което исках да вкуся. Нещата между нас никога нямаше да се получат.

Хекс кимна, сякаш думите му допълнително бяха скрепили уговорката помежду им, и той излезе.

Докато прекосяваше ВИП залата, Ривендж гледаше да се държи в сенките. Не обичаше да го виждат с бастун и когато му се налагаше да го използва, искаше другите да си мислят, че го прави от суета и внимаваше да не се обляга много на него. Което бе рисковано, като се имаше предвид, че трудно пазеше равновесие.

Стигна до страничната врата и със силата на волята си изключи алармата и свали резето. Прекрачи прага, като си мислеше...

Мили Боже!В уличката навън кипеше истинска битка. Лесъри. Братя. Двама цивилни, приклещени по средата и треперещи от страх. Както и големият лош Бъч 0'Нийл.

Когато вратата зад гърба му се затвори с изщракване, Ривендж застана широко разкрачен и се зачуди защо охранителните камери не бяха... а, да - мис. Обгръщаше ги пелена от мис. Хитро.

Ривендж се загледа в битката, чуваше глухи удари на тяло в тяло, стонове и ръмжене, стържене на метал. Усещаше мириса на потта и кръвта на своята раса, както и сладникавата миризма на бебешка пудра, която се излъчваше от убийците.

По дяволите, той също искаше да се позабавлява.

Когато един лесър се озова близо до него, Ривендж го сграбчи широко усмихнат и го блъсна с всичка сила в тухлената стена, докато се взираше в безцветните му очи. Много отдавна не беше убивал и част от него копнееше да пречука някого. Лошата му половина жадуваше да отнеме нечий живот.

И той смяташе да нахрани звяра в себе си. Тук и сега.

Рив призова уменията си на симпат и въпреки допамина, който редовно си биеше, те начаса изплуваха на повърхността, понесени от вълните на агресията. Пред очите му падна червена пелена и като оголи вампирските си зъби в усмивка, той се остави да бъде завладян от зловещата страна в себе си с възторга на наркоман след дълга абстиненция.

Зарови невидими пръсти в съзнанието на лесъра и започна да тършува там, отприщвайки най-различни спомени. Все едно отваряше бутилки с газирани напитки и онова, което изригваше на повърхността, сковаваше плячката му и я правеше беззащитна. Господи, колко отблъскващо грозно беше в главата на лесъра - точно този имаше истинска садистична жилка и когато всички злини и гнусни дела, които бе извършил някога, нахлуха с взлом в съзнанието му, той запуши ушите си с ръце и се свлече на земята, крещейки с цяло гърло.

Рив вдигна бастуна си и издърпа от него смъртоносно стоманено острие, аленочервено като пелената пред очите му. Но тъкмо когато се канеше да прободе жертвата си, Бъч спря ръката му.

-Оттук поемам аз.

Рив го изгледа свирепо.

-Върви по дяволите! Аз ще го довърша...

-Не, няма.

С тези думи Бъч коленичи до лесъра и...

Рив закри устата си с ръка и с изумление загледа как Бъч се навежда над убиеца и изсмуква нещо от него. Само дето Ривендж нямаше никакво време да се наслади на тази сцена, извадена сякаш от „Зоната на здрача“. Друг лесър се втурна към Бъч и Преподобния трябваше да отскочи настрани, когато Рейдж се хвърли в краката на убиеца и го събори на земята.

Разнесоха се още стъпки и Рив се озова очи в очи с поредния лесър. Чудесно. С този щеше да се разправи лично, помисли си той и по устните му плъзна свирепа усмивка.

Да, симпатите ужасно обичаха битките. И той не правеше изключение.

Господин X. с всички сили тичаше към битката. Въпреки че нито виждаше, нито чуваше каквото и да било, съвсем ясно усещаше защитната пелена. Определено беше на правилното място.

-Какво, по дяволите, е това? - изруга Ван зад гърба му. - Усещам, че се води битка...

-Всеки момент ще пробием обвивката от мис. Приготви се. Двамата продължиха да тичат и много скоро се блъснаха в нещо, което приличаше на стена от студена вода. Щом се озоваха от другата страна на невидимата бариера, пред очите им се разкри схватка. Двама братя. Шестима лесъри. Двама треперещи от страх цивилни. Едър вампир, облечен в самурено палто и... Бъч 0'Нийл.

Бившето ченге тъкмо се изправяше. Имаше адски нездрав вид и отпечатъкът на Омега се излъчваше от цялото му същество. В мига, в който погледите им се срещнаха, господин X. се закова на място, завладян от усещането за съвършено разбирателство между тях.

И - каква ирония! - точно в момента, когато тази невидима нишка ги свърза, точно в мига, в който всеки от тях разпозна другия, от другата страна долетя зовът на Омега.

Съвпадение? На кого му пукаше. Господин X. отблъсна заповедническия призив на господаря, пренебрегвайки сърбежа, плъзнал по цялото му тяло.

-Ван - меко каза той. - Време е да покажеш на какво си способен. Доведи ми 0'Нийл.

-Крайно време беше!

Ван се втурна към Бъч и двамата се изправиха един срещу друг, обикаляйки в кръг като борци на тепиха. Поне до мига, в който Ван замръзна на мястото си, същинска статуя от плът и кръв. Защото господин X. го беше вкаменил с помощта на волята си.