Съпруга на убиец

Докато напускаше очната ставка, Уесли сякаш бе изгубил самоувереността и наперената походка, презрението и присмеха в очите, които демонстрира на изслушванията на исковите му молби. Напротив, изглеждаше вбесен и Ярдли се подсмихна.

— Какво има, Уесли? — подхвърли Болдуин, който също видя промененото му изражение. — Не очакваше, че Джордан Русо ще се върне и ще те срита в топките, а?

Докато федералните маршали водеха Уесли обратно към затвора, той се ухили презрително.

— Сигурно наистина сте отчаяни, за да намерите някакво произволно убийство, което мислите, че ще ми припишете. Когато се запозная с този фарс, а аз непременно ще го направя, ще съдя прокуратурата, ФБР и лично вас за неправомерно и злонамерено повдигнато обвинение и незаконно лишаване от свобода.

— Намерихме пръстена, Уес — каза Болдуин. — И кичура коса, и всичко останало. Отвращаваш ме. Ще се скъсам от смях, когато съдията ти даде доживотна присъда без право на замяна.

Уесли стисна зъби, докато федералните маршали го отвеждаха.

* * *

Беше два следобед, когато пристигна съобщението — косата, намерена в личната заключена кутия на Уесли Пол, съвпада с космите, взети от четката на Джордан Русо. Ярдли си спомни, че видя четка за коса в единия от кашоните на тавана в дома на майка ѝ.

Няколко минути по-късно тя вече беше в кабинета на Рой Лю.

— Обадиха ми се от лабораторията — започна той, преди Ярдли да успее да каже нещо. — Обвинението е солидно — с показанията на майката, дневника, пръстена и кичура коса. Майката каза, че ще се съгласи и на ексхумация на останките, затова може да извадим късмет и там все още да има нещо.

— Уесли ще твърди, че това са косвени улики. Че Джордан му ги е дала всичките и че е случайно съвпадение, че тя е била убита по-късно, и че това няма нищо общо с него. Не мисля, че съдебните заседатели ще му повярват, но ще продължим да търсим някой, който ги е видял заедно в деня, когато Джордан е изчезнала. А в това време аз ще напиша обвинителния акт и ще предам всичко на разширения състав съдебни заседатели до…

— Няма да ти позволя да бъдеш прокурор по това дело, Джесика.

Тя изчака малко.

— Делото е мое, аз го изградих от основите. Ти дори нямаше да знаеш за тези доказателства, ако аз не бях…

— Възлагам го на Тим.

— Не говориш сериозно. Тим е част от причината първото дело да се провали.

— Придържам се към първоначалната си преценка. Би изглеждало неправилно ти да си обвинител по това дело.

Ярдли отвори уста да възрази, но Лю вдигна ръка и я изгледа строго.

— Тим е по-старши от теб в Окръжната прокуратура и е обвинител по дела за убийства, докато ти все още си била студентка по право първи курс. Трябва да му покажеш уважението, което той заслужава.

— Тим не е в категорията на Уесли. Той…

— Говорих с Тим за това — продължи Лю, сякаш не я чува, — и той се съгласи, че ти може да му бъдеш помощник. Да му помагаш в съдебния процес, да му даваш доказателства и други неща, от които може да се нуждае, да си водиш записки и да му подсказваш идеи за въпроси, които той може да пропусне в преките и кръстосаните разпити.

— Да му давам неща? — Ярдли скръсти ръце на гърдите си. — Ако бях мъж, щеше ли да ми кажеш да му бъда помощник и да му давам неща?

— Не ми разигравай тази карта. Съжалявам, че чувствата ти са наранени, но какво бих могъл да кажа? Ти си избрала тези мъже. Сама си се забъркала в тази каша.

Ярдли едва успя да се върне в кабинета си, без да се разкрещи. Извади молив от чекмеджето, затвори очи, пое си дълбоко дъх и го счупи на две, наслаждавайки се на хрущенето в ръцете си. Отново отвори очи, хвърли молива в кошчето за боклук и се обади на Болдуин.

— Тим ще бъде обвинител по делото.

— Шегуваш се.

— Трябва да се погрижим процесът да не завърши с оправдателна присъда.

Болдуин въздъхна.

— Е, откъде да започнем?

63.

Сивото небе загатваше за идващата слънчева светлина и на Болдуин му се искаше сега да си лежи на някой плаж. Времето влияеше на настроението му и дъждовната буря, която се вкопчи в града, никак не му хареса.

Той седеше в колата си пред дома на Ярдли и ѝ пишеше съобщение. Тя отговори, че приключва с упражненията и скоро ще излезе. Ярдли явно тренираше по два часа на ден, откакто Тара замина с баба си и дядо си за Ню Мексико преди няколко дни. Ярдли не искаше да го обсъжда, но Болдуин знаеше, че тя сигурно се тревожи за безопасността на Тара, за да я изпрати на другия край на страната.

Ярдли излезе по спортен клин за йога и анцуг с качулка, с вдигнат догоре цип, и се качи в колата. Ухаеше на ментов шампоан и косата ѝ все още беше влажна от душа. Болдуин видя част от крака ѝ между глезена и коляното, втренчи се твърде дълго в мускулестия ѝ прасец и после изпита вина, че го е направил.

— Радвам се, че дойде ти, а не Тим — рече Болдуин, когато потеглиха.

— Той каза да му докладвам какво е открил съдебният лекар. Не искаше да пропусне следобедната си разходка.

Болдуин я погледна.

— Съжалявам, че трябва да изтърпиш всичко това. Не е тайна, че всъщност ти движиш делото и никой няма да го забрави.

Ярдли се втренчи навън през стъклото.