Съпруга на убиец

Те се приближиха. Ярдли сложи ръка на бюрото на съдията и Уесли направи същото. Тя долови мириса му и ѝ се догади, затова отстъпи крачка назад.

— Почитаеми съдия, този дневник беше намерен от госпожа Ярдли наскоро, без никой друг да потвърди, че се е случило именно това. Истинността му е силно под въпрос. Ще възразя срещу включването му сред доказателствата на основание, че се базира на непотвърдена информация.

— Дневникът е изключение поради тогава съществуващото психическо и емоционално състояние, почитаеми съдия. Имате признанията на госпожица Русо за най-съкровените ѝ чувства към обвиняемия, които изразяват психическото ѝ състояние преди смъртта ѝ, и именно затова е създадено изключението. Не представям дневника като потвърждаване на вината на подсъдимия, а само за да добием представа какви чувства е имала госпожица Русо към господин Пол по време на връзката им.

— Пренебрегвайки факта, че не само че не съм имал връзка с нея, но и не знам коя я била тя?! — настоя Уесли.

— Фактът, че не ги познаваш, никога не ти е пречил да ги убиваш.

Уесли се втренчи злобно в Ярдли. Устните му се изкривиха в грозно намръщване, когато съдията каза:

— Намирам, че дневникът попада в изключението поради тогава съществуващо психическо състояние и ще го допусна за доказателство. Моля, отстъпете.

Те се върнаха на местата си. Щом съдът прие за доказателство дневника, Ярдли го даде на Изабела и попита:

— Моля, бихте ли прочели написаното на десети януари в годината, когато е била убита дъщеря ви?

Изабела разгърна дневника, прелисти на съответната страница и започна да чете.

— „Голяма късметлийка съм, че срещнах Уес. Той е по-голям от мен и отначало това не ми хареса, защото Уес има бръчки на челото. Но сега мисля, че са очарователни. Странно е как се променя това, когато опознаеш някого. Той е от Тенеси и обожавам акцента му. Усмивката му сгрява сърцето ми и Уес знае как да ме разсмее и е супер умен. Вероятно най-умният човек, когото съм срещала. Той ме учи на много неща за света и механизмите му. Само се надявам да не му е скучно с мен. Чувствам се много глупава, когато съм с него, все едно не знам нищо. Надявам се, че Уес знае, че имам много любов, която да му дам, и много други неща освен да съм умна. Ние…“ — Изабела млъкна за момент, — „ние правихме секс онази нощ за пръв път. Той го обича по-грубичко, отколкото аз, но нямах нищо против. Беше различно. След това имах много синини и той ме душеше наистина силно, затова се наложи да нося шалче няколко дни на работа. Казах му, че не ми харесва толкова грубо, и Уес се извини и каза, че ще…“

Изабела остави дневника.

— Съжалявам, госпожо Ярдли, не мога да продължа да чета това нещо.

— Няма проблем — отвърна Ярдли и взе дневника. — Съдебните заседатели ще могат да го разгледат и да го прочетат сами. — Тя сложи ръка на рамото на Изабела и добави: — Всичко е наред. Справихте се отлично. Благодаря ви.

След това Ярдли взе прозрачно пликче за веществени доказателства от масата на обвинението и го занесе на Изабела.

— Какво е това, госпожо Русо?

— Пръстенът на Джордан.

— Сигурна ли сте?

— Да — отговори Изабела, взе пликчето и огледа пръстена. — Има надпис „На моята Пчеличка“, както я наричаше баща ѝ.

Ярдли показа пръстена на съдебните заседатели и им го даде да го разгледат.

— Джордан носеше ли го в деня, в който изчезна?

— Да, видях го на пръста ѝ, когато тя ме целуна, преди да излезе.

— И пръстенът беше намерен сред вещите на Уесли Пол, така ли е?

— Възражение!

— Оттеглям въпроса си — каза Ярдли. — Благодаря, Изабела.

Тя седна на мястото си. Знаеше, че ще има възражение срещу последния ѝ въпрос, но искаше съдебните заседатели да чуят къде е бил намерен пръстенът, преди да повика Болдуин на свидетелската скамейка, за да обясни за малката дървена кутия в склада.

Уесли се втренчи в жената на свидетелското място и прокара пръст по устните си. Изабела седеше с прегърбени рамене, забила поглед в пода: сломена, покрусена жена. Уесли трябваше да подбира внимателно думите си към нея.

— Носите ли очила, госпожо Русо? — попита той, като стана.

— Да.

— За късогледство или за далекогледство?

— За късогледство.

— Тогава ви е трудно да виждате надалеч?

— Възразявам. Защитата дава показания.

— Отхвърля се.

— Може да отговорите — каза Уесли.

— Да, имам известни затруднения.

— На какво разстояние стоеше от вас човекът, който твърдите, че съм бил аз, първия път, когато го видяхте?

— Възражение. Това изисква показания на експерт.

— Свидетелката знае колко надалеч вижда, почитаеми съдия.

— Отхвърля се.

— Продължете, госпожо Русо — леко раздразнено каза Уесли. — Отговорете на въпроса.

— Ами… може би на шест-седем метра. Бях спряла близо до вратата на ресторанта.

— Какво беше времето?

— Възразявам. Неуместен въпрос.

Уесли въздъхна.

— Очевидно е уместно да разберем колко надалеч вижда свидетелката.

— Възражението е отхвърлено.

— Времето, госпожо Русо — подкани я Уесли.

— Слънчево.

— Нещо пречеше ли ви да виждате добре?

— Не.

— Имате ли история на психическо…

— Възразявам — прекъсна го Ярдли. — Неуместен въпрос.

— Още не съм го задал, съдия.