Съпруга на убиец

Лицето на Тим стана бяло като тебешир. Ярдли видя, че пръстите му се вкопчиха в облегалките за ръце на стола. Рой Лю не го забеляза и каза:

— И все пак не разбирам защо това не можеше да почака до утре.

— Моля, доведете го, федерален маршал — извика Агби.

Вратата зад съдията се отвори и федералният маршал доведе Доминик Хил. Той застана спокойно и огледа всички в стаята.

— Моля, кажете им защо сме тук, господин Хил — рече Агби.

Хил погледна Тим.

— Днес се обадих на господин Джефрис и му казах, че имам важна информация за Уесли Пол и този съдебен процес. Той се съгласи да се срещне с мен днес в едно кафене. Не искаше да се срещаме в кабинета му.

Съдия Агби едва се сдържаше. Погледът ѝ се стрелкаше ту към Тим, ту към Ярдли.

— И се срещнахте само двамата? — попита тя.

— Да.

— Почитаеми съдия — обади се Тим и се помъчи да се усмихне. — В момента съставям искане до съда по същия този въпрос и смятах да предам информацията на подсъдимия веднага щом…

— Господин Хил? — прекъсна го Агби.

— Казах му, че познавах Джордан и че имам информация по случая, но че съм регистриран сексуален насилник и не трябва да споменава името ми. И после му разказах онова, което знам.

— И каква беше реакцията му?

— Господин Джефрис каза, че днес е щастливият ми ден и да изчезвам и да не казвам на никого. Да си помисля дали да не напусна щата. Обадих се на един приятел, който по-рано беше полицай, и той ме посъветва да кажа на съда и на защитата. Вашият секретар ми каза, че господин Пол е вписал частен детектив за връзка, и затова му се обадих.

Съдия Агби се наведе напред и се втренчи в очите на Тим.

— Посъветвахте ли този свидетел да избяга?

— Съдия. — Лицето на Тим беше зачервено и ръцете му трепереха, сякаш беше изгълтал десетина чаши силно кафе. — Той е проклет сексуален насилник и бивш затворник, наистина ли ще му повярвате?

— Записах разговора ни — обади се Хил. — За всеки случай. Не го нося в момента, ще ви дам копие, съдия.

Агби не отместваше поглед от Тим.

— Искате ли да го чуете, господин Джефрис?

Тим дълго мълча и накрая прошепна:

— Не.

Агби въздъхна тежко.

— Госпожо Ярдли, знаехте ли за това?

— Научих за господин Хил тази сутрин, почитаеми съдия — отвърна Ярдли, подбирайки внимателно думите си, — и го посъветвах да се обади на господин Джефрис. Но нямах представа, че са се срещнали. Не бях уведомена.

— Щяхте ли да предадете информацията на защитата?

— Бях инструктирана, че не ми се разрешава никакъв контакт с доказателствата или свидетелите по това дело, освен ако изрично не ми се заповяда да го направя. Не беше обсъдено с мен дали е внесено за представяне някакво доказателство, или е дадено на защитата.

Съдията кимна.

— Господин Джефрис, отстранен сте от делото. Утре ще подам етично оплакване до Адвокатската колегия на щата Невада. Освен това прекратявам делото в интерес на справедливостта и правосъдието заради грубо нарушение от страна на обвинението.

Лю се зачерви и се втренчи в Тим, сякаш се готвеше да го удуши.

— Благодаря, съдия — каза Уесли с широка усмивка.

— Почакайте — намеси се Ярдли. — Съгласна съм господин Джефрис да бъде отстранен от делото. Няма да възразя срещу никое от доказателствата, приети от съдебните заседатели, и всъщност и самата аз ще ги приема. Но прекратяването на делото е неоправдано. Има прецедент, който изключва възможността за окончателно прекратяване при обстоятелства на етично нарушение от страна на обвинението, и това означава, че можем да пренасрочим делото за по-късна дата. Почти сме приключили с казуса на обвинението. Няма причина да захвърляме всичко. Аз мога да продължа делото.

— Почитаеми съдия, случилото се току-що е най-лошото нарушение, което съм виждал от страна на прокуратурата в моята близо двайсетгодишна практика като правист. — Гласът на Уесли звучеше авторитетно. — Защо господин Хил ще се свързва с прокурора, ако няма оневиняваща информация за престъплението, за което ме съдят? Освен това той е признал, че е познавал жертвата и може самият той да стане заподозрян. И прокурорът му е казал да напусне щата. Ако това не са основания за прекратяване на делото, тогава не знам какво друго би могло да бъде.

Съдия Агби забарабани с пръсти по бюрото.

— Госпожа Ярдли е права. Ще отстраня господин Джефрис от делото, но ще позволя съдебният процес да продължи.

— Почитаеми съдия…

— Господин Пол, разбирам гнева и отчаянието ви от решението ми, но съдебната практика е ясна по въпроса, че имам право на лична преценка дали да прекратя делото, или не. Решението е мое и аз го взех. Моля, отбележете го в протокола утре, за да имате възможност да го обжалвате, и може да го оспорите в апелативен съд.

— Непременно ще го направя — твърдо заяви Уесли.

— Вие и вашият частен детектив може да уредите възможност да разпитате господин Хил за информацията, която е споделил с обвинението. Свободни сте.

— Навън — изсъска със стиснати зъби Лю на Тим.

Ярдли тръгна последна, но Агби я спря.

— Джесика, седни. Знаеше ли какво ще направи той?